Skip to Content

Българите се връщат в родината си по семейни и социални причини

Близо 60 процента от българите, завърнали се у нас от чужбина, имат намерение да останат за постоянно в страната, сочи проучване на авторски колектив от икономисти на БАН и от преподаватели в УНСС.

Според изследването икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната, но при завръщането им доминират семейните и социалните причини. Такъв е един от основните изводи от анкетно проучване на завръщащите се мигранти, представено на Международната научна конференция „Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи“ в Института за икономически изследвания при БАН. В нея участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от 16 български университета, както и представители на бизнеса и неправителствени организации.

Обект на изследването за завръщането са български граждани над 18 години, които са били в чужбина, с цел работа за минимум три месеца през последните десет години.

Данните сочат, че семейните мотиви преобладават сред най-важните причини за завръщането на българите у нас – 55,9 процента от анкетираните са ги определили, като „привързаност към семейството и моите близки в България“, 15,7 процента – „да бъдат с децата си при отглеждането или обучението им“, а 13,9 процента – „заради грижа за по-възрастен или болен близък“.

Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е „носталгията по родината“, посочена от 25,5 на сто от анкетираните, следвана от трудната адаптация в приемащата страна /16,2 на сто/ и нежеланието да се живее в чужбина /15,9 на сто/. Мотивът за завръщането на други 10,3 процента от анкетираните е заради несигурността за имигрантите в страната на пребиваване, а за 5,5 на сто в резултат на нетолерантно и дори дискриминационно отношение към чужденците, и невъзможността да се легализира престоят им навън.

Категорично, около 40 процента от анкетираните не посочват икономически мотив за ремиграция, става ясно от изследването. Това е коренно различно от основната причина, която почти 3/4 от завърналите се в България изтъкват за първоначалното си заминаване в чужбина – получаването на по-висока заплата, по-добра работа или по-висок жизнен стандарт.

Сред икономически мотивираните българи да се завърнат в България, най-висок е делът на сезонните работници – 32 на сто. Същият процент анкетирани споделят за конкретно събитие, повлияло на решението им за завръщане – основно, за да се погрижат за член на семейството след влошено здравословно състояние. Почти равен е делът – около 40 на сто, на завръщащите се поради проблеми в приемащата страна, и на ремигрантите, които виждат по-добри икономически възможности у нас.

Икономическата привлекателност на България се проявява в няколко позитивни мотиви за завръщане на мигрантите – за 18,9 процента от анкетираните това е очакването, че условията за живот у нас ще се подобрят, за 8,6 процента – да получат професионална реализация в страната, за 7,1 процента – възможността за добра работа, а за 5,3 процента – да развиват собствен бизнес или да инвестират.

Преобладават завръщащите се мигранти, които имат намерение да останат постоянно в България – 59,7 на сто. Престоят у нас е компонент на мобилността за 28,2 на сто от сънародниците ни, които имат намерение отново да заминат, но временно и без стремеж към окончателно заселване в чужбина. Делът на завърналите се, които възнамеряват да емигрират окончателно, е 12,1 на сто, сочат данните на учените.

Проучването на авторския колектив обхваща както профила на завръщащите се мигранти, така и тяхната адаптация и участие в пазара на труда у нас. Повечето от половината от анкетираните – 54,7 процента, споделят, че не са имали проблеми при завръщането си в България. Проблем за 22,3 на сто е било осигуряването на трудова заетост, а за 9,6 процента – признаването на трудовия стаж и осигурителните права. Най-малко – 1,7 процента от анкетираните, са имали проблем с признаването на тяхната образователна и квалификационна степен.

Че икономическите причини не са определящи за ремигрантите, сочат и отговорите на 73 на сто от анкетираните, които не са имали никакво предложение за подходяща работа в България преди последното си връщане от чужбина. Независимо, че 58,4 процента от тях заявяват, че не са имали нужда от подкрепа, проучването на авторския колектив извежда четири основни проблема с реализацията на мигрантите на пазара на труда в България. Това са несъответствието между търсенето и предлагането, включително и по образование; промени в заетостта на мигрантите по икономически дейности у нас и зад граница; загуба на квалификация в чужбина и недостатъчното използване на трудовото посредничество, обобщават икономистите от БАН и УНСС.

Be the First!

Leave a Reply