Skip to Content

Храни и напитки в България са с различно качество от продаваните в Австрия и Германия

Проверки на българските власти потвърждават, че хранителни стоки, произведени от европейски компании, се предлагат на българския пазар с различен състав и качество спрямо Западна Европа. Това съобщи пред Дарик радио земеделският министър Румен Порожанов.

Български експерти купиха в супермаркети в Австрия и Германия храни на водещи компании, произведени в тези две страни, както и в Италия, Швейцария, Дания и други. Досега е установено, че в безалкохолните напитки, произведени за българския пазар, захарта е заменена с изоглюкоза (сироп от царевица). Разминаване е установено и при детски храни. Сирената, предлагани в България, пък имат отклонения във вкуса – в продуктите за западния пазар вкусът на мляко е по-силно изразен, каза Порожанов.

Физикохимичните изследвания ще продължат до края на месеца. След това се очаква ресорните министри на България и други източноевропейски държави, установили същото разминаване, да сезират еврокомисаря за защита на потребителите за премахване на тази несправедливост.

Порожанов подчерта, че цените на съответните продукти са съпоставими в Западна и Източна Европа.

Между 650 и 670 хил. тона храни се изхвърлят годишно в България, сочат данните на министерството. Порожанов съобщи, че вече са готови списъците с храните, които могат да бъдат дарявани в края на срока си на годност. Изготвени са и нормативни документи за това колко дни преди края на срока на годност това може да става. Целта е производители и търговци на хранителни стоки, както и заведения за хранене да могат да ги даряват на социално слаби без да плащат ДДС.

Очаква се добра реколта от пшеница, но жътва 2017 няма да бъде рекордна като миналата година, съобщи още Румен Порожанов. Той подчерта, че по-ниските добиви няма да се отразят на цената на хляба.

„Цената на хляба се влияе или цената на пшеницата се влияе от международните пазари, респективно цената на хляба се калкулира и когато има промяна на цената тя се дължи не толкова на цената на пшеницата, на брашното, колкото в рамките на допълнителните разходи, свързани с ток, вода и т.н. В никакъв случай не може да се очаква повишаване на цената на основен продукт за българското население като хляба и хлебните изделия.“, допълни министърът.

Be the First!

Leave a Reply