Skip to Content

Обжалването на ОВОС все пак ще бъде само пред една инстанция

Парламентът отхвърли ветото на президента върху промените в Закона за околната среда, приети на 27 юли. Народните представители гласуваха повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за околната среда със 138 гласа „за“, 78 гласа „против“ и два гласа „въздържал се“.

С промените се премахва втората съдебна инстанция по делата за обжалване на екооценка на т.нар. обекти от национално значение. Според управляващите така се премахват тромавите процедури и това би улеснило строежа на важен проект като АМ „Струма“. Сред аргументите на управляващите беше и че се мисли за хората и важните инфраструктурни проекти.

Опозицията контрира, че с падането на процедурите може да бъде застрашена околната среда. От БСП заявиха, че събират подписи за сезиране на Конституционния съд. Нямаме притеснения за противоконституционност на закона, заявиха от ГЕРБ.

В парламента беше и лидерът на БСП Корнелия Нинова, която пострада при катастрофа по-рано тази седмица. Тя посочи, че ще отсъства две седмици, но е дошла специално заради ветото, защото е важно, и от уважение към президента.

Президентът трябва да обнародва в седемдневен срок повторно приетите промени в закона според чл. 101, ал.3 от конституцията.

Основните мотиви на вносителите от ГЕРБ за промяната в Закона за околната среда, които ограничават правото на граждански организации да обжалват на втора съдебна инстанция административни актове във връзка с околната среда и биологичното разнообразие, бяха повторени неколкократно по време на дебатите в пленарна зала. Според управляващите с новите текстове няма да се бавят големи национални инфраструктурни обекти с обществена значимост и няма да се поставя под риск усвояването на европейски пари. Според опозицията текстовете поставят на риск законността на реализирането на тези обекти и възможността тя да се защити пред съда.

По примерите, посочени в пленарна зала, текстовете засягат обекти, каквито са например строителството на автомагистрала „Струма“ през Кресненското дефиле, автомагистрала „Хемус“ и инвестиционни намерения за ново строителство над Банско в Национален парк „Пирин“.

Същите промени бяха приети от депутатите в края на първата му сесия – на 27 юли 2017 г. При първото им гласуване няколко партии, както и 27 неправителствени организации, поискаха държавният глава да им наложи вето. 14 неправителствени организации сезираха Европейската комисия по случая. Според тях в този си вид законът ще отслаби съдебния контрол върху законосъобразността на мегапроектите в областта на преноса на газ и нефт, автомагистралите, тецовете и ядрената енергетика.

На 8 август президентът Румен Радев наложи вето на промените с аргумента, че държавата трябва да създава не само регулации за съхраняването и възпроизводството на околната среда, но и за ефективен контрол за тяхното прилагане. Такъв контрол се осъществява именно от административните съдилища, чиято правозащитна функция се реализира на две инстанции.

В мотивите на президента се посочва, че премахването на втората инстанция намалява интензитета на защитата, необходима за гарантиране на околната среда като конституционно призната ценност. Радев изрази увереност, че Народното събрание ще намери добрия баланс между приоритетното изграждане на значими стратегически обекти и контрола за спазване на законността.

Според управляващите дългите съдебни процедури, които се проточват една-две години, спират всякакви инициативи за развитие и инвестиционни намерения. Ивелина Василева от ГЕРБ изтъкна, че това бавене поставя под риск финансирането на проекти по европейски програми.

„Ще отхвърлим ветото на президента, защото интересите на България са над всичко,“ заяви председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, който обвърза поправките с реализиране на проекти, които ще намалят жертвите по пътищата и „ще спасят животи“. От опозицията определиха тезата му като „пълна демагогия“.

В изказванията си опозицията подчерта, че съдебният контрол е нужен, за да се случват нещата законно, защото е „добре да има втори лифт на Банско, но не така, че утре да няма планина там“. Корнелия Нинова обяви, че ако мнозинството отново гласува поправката в закона, БСП ще го внесе за разглеждане в Конституционния съд. Според нея поправките са стъпка към разрушаване на законността.

Георги Марков от ГЕРБ нападна директно гражданските формации и ги определи като „платени протестъри“. Депутатът постави изборът при гласуването в плоскостта „за правителствено или неправителствено управление“.

„Гражданското общество в България се изроди. Неправителствени организации, някои от които с пари отвън, се опитват да се качват на главата на правителството. Ако искат да управляват, да си направят партии, да влязат в парламента, да въведат не 3, а 30, 300 инстанции. Да спрат лифтове, да спрат развитието, да спрат и метрото, как не са се сетили“, заяви от парламентарната трибуна Марков и предизвика ръкопляскане в пленарната зала.

„Когато тук от тази трибуна на Народното събрание се говори за всички неправителствени организации по този начин и се ръкопляска ме побиват тръпки. Когато цялата зала се радва, на това, че за гражданското общество се говори като за престъпници, ме побиват тръпки,“ репликира от трибуната Атанас Костадинов от БСП . По думите му най-важното за тези обекти от национално значение е те да бъдат законосъобразно изпълнени, за да не може никой да може да ги обжалва в съда.

В отговор към обвиненията на Георги Марков, Крум Зарков от левицата напомни на депутатите за важната роля, която играят неправителствените организации. „Трябва да се пазим от обобщенията. Така както ние не сме всички маскари тук в Народното събрание, така и не всички протестиращи са платени. Подобно делегитимиране на гражданското движение не е за добро.“

Be the First!

Leave a Reply