Skip to Content

Парламентът прие на първо четене бюджета на НЗОК за 2018 година

Бюджетът на НЗОК за 2018 г. мина на първо четене в парламента. За него гласуваха 125 и против бяха 88 депутати.

В бюджета за НЗОК предвидените приходи и трансфери са в размер на 3 859 978 000 лв. Разчетените средства са при допускане на здравноосигурителна вноска в размер на 8 на сто, като в разчетите са отразени ефектът от увеличаване на минималната работна заплата от 1 януари 2018 г. от 460 лв. на 510 лв. и ефектът върху размера на трансферите за здравно осигуряване от увеличаване на частта от осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за лицата, осигурявани за сметка на държавния бюджет от 55 на сто от 2016 г. и 5 на сто годишно от всяка следваща година до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.

Съотношението на заплащане от страна на работодателя и здравноосигуреното лице за 2018 г. е 60:40.

Предвидените разходи и трансфери са в размер на 3 859 978 000 лв., от които 3 622 060 700 лв. са за здравноосигурителни плащания. С планираните средства е предвидено закупуването на медицинска помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване, гарантиранa от бюджета на НЗОК.

През 2018 г. се увеличават средствата за здравноосигурителни плащания за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ, медико-диагностична дейност, болнична медицинска помощ, дентална помощ и за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.

Резервът, включително за непредвидени и неотложни разходи, съгласно предлаганото със законопроекта изменение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, е три на сто от събраните приходи от здравноосигурителни вноски и трансферите за здравно осигуряване от други бюджети и е в размер на 114 554 300 лв.

Проектобюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. е съставен при запазване на условието за балансирано бюджетно салдо.

Със законопроекта се предлагат изменения и допълнения в Закона за здравното осигуряване, които целят повишаване ефективността на управление на средствата за здравноосигурителни плащания и подобряване на контролната дейност на НЗОК.

Предлага се изменение в определения процент, определящ средствата, за резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи, формиран от събраните приходи от здравноосигурителни вноски и трансфери, за здравноосигурителни вноски от други бюджети, от десет на сто на три на сто. Според ръководството на НЗОК по този начин ще се осигури предвидимост, прозрачност и прогнозируемост на здравноосигурителните плащания, по-ефективно разпределение на средствата и контрол върху тяхното разходване.

По време на дебатите Георги Йорданов от БСП коментира, че в бюджета за НЗОК липсват реални решения. „Българските болници са на финала си. Една след друга всеки ден имат опасения, че ще фалират и то най-големите болници, а не общинските. Всеки ден ми се обаждат директори и ми казват-какво ще правим с нашата болница, моля, помогнете“, разказа Йорданов.

Иван Ибришимов от БСП, пък посочи, че ако един български пациент отиде да се лекува в друга държава в ЕС, парите ще бъдат платени отново от нашата каса и то в пъти по-скъпо, отколкото ще струва в България. Какво правим с 230 млн. лв. задължения към чужди здравни каси? Какво правим с надлимитните дейности?, запита той и допълни, че болниците не са върнали нито един български пациент и са изпълнили дълга си по Конституция да го лекуват.

Зам.-председателят на НС от ДПС Нигяр Джафер подчерта, че има заявени приоритети на правителството, които обаче нямат реално отражение в бюджета на НЗОК.

Според Джафер бюджетът има важна задача как да се удържат разходите и в същото време как да се покрият високите, но с основание, очаквания на пациентите, които искат да се лекуват с напреднала медицинска техника.

„Опасенията ни са, че този бюджет ще задълбочи дисбалансите и диспропорциите. Този бюджет е с 400 млн. лв. повече спрямо предния, но не са повече, защото някой е благоволил да ги даде, а защото се повишава минималната работна заплата и праговете“, уточни депутатът от ДПС.

Тя обясни, че ПГ на ДПС няма да подкрепи този бюджет, защото той ще продължава да задълбочава дисбалансите в системата и няма да реши проблемите.

Председателят на ресорната здравна комисия Даниела Дариткова изтъкна, че тази година ще има повече 407 млн. лв. повече в бюджета на Касата вследствие на увеличените приходи. Тя допълни, че българските граждани имат гарантиран достъп на територията на цялата страна и могат да избират къде да получат такава независимо от тяхното местожителство.

От своя страна Хасан Адемов от ДПС коментира, че всеки един бюджет е финансов инструмент за реализиране на политики, но понеже няма политики и няма кой да ги защитава и дискусията е толкова вяла, което не било случайно.

„Един от най-големите проблеми е, че няма ясна визия какво трябва да се случи в този сектор. Ако имаше точни и ясно разписани политики тогава Касата щеше да финансира тази и тази политика, а не сега да се чудим коя пътека-тази или тази. Големият проблем е дефицитът на касата и на здравеопазването като цяло“, смята Адемов.

Даниела Дариткова отбеляза, че бюджетът на Касата позволява да се гарантира за следващата година една стабилна финансова рамка. Тя посочи, че този бюджет дава 407 млн. повече, което дава възможност плащанията за направления да се увеличат с почти 11 млн., за дентална помощ повече 10 млн. лв., за различни видове изследвания има повече 2 млн. лв.

Be the First!

Leave a Reply