Skip to Content

БАН: АЕЦ „Белене“ е жизнеспособен проект ако се инвестират 10,5 млрд. евро

При инвестиционен разход от 10,5 млрд. евро, съотношение 70 на сто привлечен към 30 на сто собствен капитал, лихва максимум 4,5 на сто, проектът АЕЦ „Белене“ е жизнеспособен. Това сочи част от доклада на Българската академия на науките (БАН), представен от директора на икономически изследвания на БАН и ръководител на проекта проф. Александър Тасев.

Професор Тасев все пак подчерта, че пазарният риск няма как да бъде отчетен точно и той винаги съществува, но в две трети от вариантите на БАН показват, че има смисъл да се строи ядрената централа и проектът ще е финансово обоснован. По думите му участието на държавата подобрява значително жизнеспособността на проекта. Според него най-добре е производителят на оборудването за АЕЦ „Белене“ да бъде и строител на централата.

По думите на Александър Тасев активните на АЕЦ „Белене“ могат да бъдат включени в отделно дружество, което да се явява проектна компания. Другият вариант е да се продадат активите, но подобна продажба ще е много трудна, при това на много по-ниска цена, защото има спецификации на площадката в Белене, а оборудването е предвидено именно за тази площадка. Според него най-лошият вариант е да не се прави нищо с оборудването, защото за АЕЦ „Белене вече са направени доста инвестиции и проектът не започва от нулата, което ще помогне за евентуалния строеж на ядрената централа. Според проф.Тасев, отговорът на въпроса за реализацията на активите на централата трябва да мине през един наистина сериозен анализ на всички фактори, които влияят на проекта.

Докладът на БАН доближава 1000 страници. В него са проиграни няколко сценария за развитието на енергетиката в България и региона.

В анализа на БАН са предвидени три сценария за развитие на българската икономика до 2040 година. Първият предвижда минимална промяна в икономическото развитие на страната ни, като в него е предвиден икономическия ръст с около 2,5 – 3 на сто, съответно да няма голяма промяна и на потреблението на ток. При втория, умерен вариант, е прогнозиран 3-4 на сто икономически растеж и 25 на сто увеличение на сегашното потребление на електроенергия. При най-оптимистичният вариант е предвиден икономически растеж между 3, 5 и 6 на сто. „Ако не се засилят условията за декарбонизация и наличие на по-строги екологични норми и по-малко вредни емисии, може българските мощности да работят до 2040 година, каза проф.Тасев. За момента имаме излишъци от електроенергия, но след 2040 година, при този сценарий, те ще започнат да се топят“, каза проф.Тасев. Той все пак подчерта, че до 2047 г. и 2050 г. ректорите на АЕЦ „Козлодуй“ ще спрат да работят и те може да бъдат заменени от новите от АЕЦ „Белене“.

От БАН са предвидели и вариант, който включва по-сериозни изисквания за декарбонизация. При него се прогнозира да бъде по-трудно на топлофикационните централи да останат на свободния пазар. При това положение след 2035 година България ще има нужда от нови мощности.

Анализът сочи, че ако от ЕК продължи да върви по пътя към зелена енергетика, около 2030 година ще има нужда от нови базови мощности.

Според Александър Тасев дори и към днешна дата има дефицит за потребление на ток в Балканския регион. Според него, ако всички страни в региона построят всички енергийни мощности, които се заявяват към днешна дата, ще има минимален недостиг на ток след 10-20 години. При другите два вида сценария по отношение на строежа на мощности ще се появи недостиг на електроенергия. Тасев акцентира, че в тези варианти не е включена Турция и подчерта, че ако тя продължава да бъде такъв голям потребител ще има по-сериозен недостиг на ток.

Be the First!

Leave a Reply