Skip to Content

Българският еврокомисар: Медийната грамотност е ключова в борбата с фалшивите новини

Медийната грамотност е ключов елемент в борбата с фалшивите новини, каза еврокомисарят Мария Габриел днес  на кръгла маса на тема „Предизвикателства пред медийния сектор в Европа“, организирана от Представителството на ЕК в България и Съвета за електронни медии.

Фалшивите новини не са нов феномен, но това, което е ново, са леснотата и скоростта, с които се разпространяват и мащабите, които могат да придобият, отбеляза Габриел.  Тя посочи,  че е приела с голяма отговорност мисията да инициира такъв тип анализ на европейско ниво –  каква опасност представляват фалшивите новини за нас като ЕС и възможно ли е да идентифицираме общ подход за справяне с това предизвикателство.

На 13  ноември стартирахме обществена консултация и приканвам всички да се включат в нея, припомни  еврокомисарят. Тя очерта три основни направления, в които трябва да се работи – да се даде дефиниция  за фалшиви новини, което  ще бъде една от задачите на  експертната група на високо равнище,  да се идентифицират добрите практики, да се набележат конкретни мерки за общи действия.

Самата експертна група ще бъде разделена на подгрупи – работна група с журналисти, работна група със самите платформи и социалните медии, работна група, която да се концентрира върху международното измерение, защото фалшивите новини не познават граници,  обясни  Мария Габриел. По думите й трябва да се работим повече и с академичните среди и научните изследователи.

Намерението ни е през пролетта на 2018 г. да излезем със съобщение на ЕК, в което да очертаем общ подход и стратегия за справяне с това предизвикателство, уточни тя. Според нея, за да се справим с този феномен, трябва да наблегнем да прозрачността, на разнообразието и качеството на информацията, да познаваме по-добре механизмите на разпространение.

Свободата на изразяване и правото на достъп до информация са неприкосновени, подчерта Мария Габриел. Никой няма намерение да налага на хората да вярват или не на дадена новина, но защо в социалната мрежа в момента, в който се чете фалшивата новина, да не стане масова практиката да има  линк отдолу към източника с истинската новина и хората да решават кое да прочетат, предложи тя и  допълни, че има вече такива примери и те дават добри резултати.

По време на дискусията  Кристиан Шпар, директор на медийната програма на фондация „Конрад Аденануер“ за Югоизточна Европа, отбеляза, че се  намираме в трудна ситуация от гледна точка на доверие в медиите и  отбеляза, че доверието към  социалните медии става по-високо, отколкото към  професионалните.  Хората вярват повече на това, което виждат във Фейсбук, отколкото на това, което виждат  в професионалните медии, коментира той и заяви, че всички мерки, които могат да помогнат за засилване на независимата журналистика, са добре дошли.

Ирина Недева от Асоциацията на европейските журналисти в България отбеляза, че фалшивите новини и пропагандата са сред  основните предизвикателства пред журналистите днес.  Това, което ни безпокои обаче, е да  не се окаже, че встъпваме в поле на свръхрегулация, която може да бъде използвана с цел заглушаване на свободата на словото, посочи тя. Голямо предизвикателство е как да отсяваме факти от полуистини и подвеждащо съдържание, мислим в посока на предложения, които да водят до засилване на ролята на професионалната журналистика, на медийната грамотност,  за създаване на  факт чекинг отдели в нюзрумите, каза още Недева.

Теодор Захов от Съюза на издателите в България посочи, че трябва да се обърне внимание и на средата и посочи, че има ситуация, в която е много по-лесно да се правят фалшиви новини, и по-трудно – качествена журналистика.  Трябва да се обърне внимание за детоксикиране на средата за тези, които не правят фалшиви новини, смята той.

Be the First!

Leave a Reply