Skip to Content

Разликата между най-ниските и най-високите заплати у нас е близо 5,5 пъти

Най-високо платеният сектор за 2017 г. е секторът на информационните технологии, а най-ниско платеният – ресторантьорството. Средната работна заплата за 2017 г. за ресторантьорството е 580 лв., а в информационните технологии 3150 лв. Това обяви президентът на КНСБ Пламен Димитров при представянето на Годишния доклад за резултатите от колективно договаряне на работните заплати през 2017 г. и очакванията за 2018 година, информират от пресцентъра на КНСБ.

Разликата между най-ниско платения и най-високо платения сектор е близо 5,5 пъти.

По данните на КНСБ близо 6,1 млрд. лв. повече са влезли в джобовете на работещите през последните пет години, което според Конфедерацията е благодарение на синдикалните преговори с работодателите, но и на пазара на труда, където недостигът на кадри е вдигал нагоре заплатите.

Пламен Димитров е припомнил, че през 2016 г. КНСБ започна кампанията „Искам 100 лв. повече върху заплатата си“.

През 2017 г. средната работна заплата се е увеличила с 11,8 на сто и е достигнала 1060 лв., което спрямо 2016 г. е ръст със 115 лв. Компенсацията на наемния труд като компенсация за наемните работници се е променила с повече от 6 процентни пункта спрямо БВП и е достигнала 43,1 процентни пункта от БВП за миналата година, е отбелязал Пламен Димитров. По думите му това разпределение означава, че повече пари са отишли за труда, отколкото за капитала. В същото време обаче расте процентът на работещи бедни, което означава, че тези пари не се разпределят правилно, смятат от КНСБ.

Независимо че нараства промишленото производство, това не навсякъде се отразява в заплатите, сочи още докладът на КНСБ.

Такива примери са производството на метални изделия, без машини и оборудване – ръст на производителността на труда на едно наето лице с 31.5 на сто, ръст на средната заплата – с 9.2 на сто; производство на компютърна техника, електронни и оптични продукти – ръст на производителността на труда на едно наето лице с 19,8 на сто, ръст на средната заплата – с 3,4 на сто; производство на изделия от каучук и пластмаси – ръст на производителността на труда на едно наето лице с 22.2 на сто, ръст на средната заплата – с 11 на сто.

Последните разполагаеми и сравними данни показват, че средната работна заплата в България изостава номинално между 5 и 10 пъти спрямо старите държави членки и около 1.8-2.2 пъти спрямо новите държави членки, сочат данните на КНСБ.

От 3 на сто до 5-10 на сто е масовото увеличение на работните заплати. По-рядко то е над 10 на сто. В някои от секторите обаче няма колективни трудови договори. Това са леката, химическата, хранителната промишленост. На общинско ниво действат над 150 колективни трудови договора, сключени от местните власти в страната. Най-добри резултати има във Варна, Бургас и Стара Загора.

Пламен Димитров е посочил, че БВП за България за 2017 г. е близо 100 млрд. лв. Вътрешното търсене е основният двигател на растежа, а с 4,5 на сто нараства крайното потребление за миналата година. Според него има реални възможности за по-голям растеж на доходите в индустрията.

Be the First!

Leave a Reply