Изследователи от БАН подготвят дигитална кулинарна езикова карта на България, с която характерни особености на българските диалекти се оглеждат в традиционни за съответния регион рецепти за ястия и напитки.
Подобна кулинарна карта не е правена досега в лингвистичен аспект, уточни в интервю за БНР ръководителят на проекта доц. д-р Ана Кочева. Тя посочи, че са правени редица карти, сред които най-важен е Българският диалектен атлас.
„Но тази карта няма диалог, защото тя ще бъде лингвистична, т.е. диалектна, но ще покаже характерните особености не само на диалектите, но и онова, което е съхранено от старите, традиционни български храни. Тоест, ще направим едно кулинарно райониране в лингвистичен аспект.“
Кулинарната карта ще бъде интерактивна и ще съдържа не само звук като досегашните, но през филмчета ще показва технологията на приготвяне на съответната храна. Във видеата местни хора показват как се приготвя блюдото в автентична среда и на автентичния диалект.
Учените се надяват картата да бъде принос в изследването не само на българската кулинарна терминология, но и във възраждането на практиката да се приготвят автентични ястия. „Кулинарният ни кръгозор сега така се е разширил, че, обичайки чуждите ястия и рецепти, сме забравили родното. Искаме да обърнем поглед назад и да видим с какво са се хранели нашите предци“, отбеляза доц. Кочева. По думите й, в резултатите от проекта има много изненади.
Проектът е започнал в началото на годината, но сега, през лятото, се правят най-интензивните теренни проучвания, като се обхождат важни в лингвистично отношение райони. „Откриваме неподозирани български ястия, които не искаме да останат в забвение“, коментира Ана Кочева. „Ориентирали сме се към онези говорни области, които са архаични и интересни в езиково отношение.“
Първата теренна експедиция е била в Ловешко-Троянския край. От този регион е например сватбарското жито. „Българинът винаги свързва житото с траурни поводи. Не, в този район сватбарското жито се приготвя и предлага при много радостни празници – сватби, кръщенета, войнишки изпращания. То се приготвя много сложно в продължение на два дни.“
Освен в Троянския край, досега учените са събирали данни за изследването в Пиринския край – в Банско, с емблематичните му езикови особености. В кулинарно отношение доц. Кочева даде пример с полейник – местно тестено изделие, което се залива с мазнината от разтопени свински дреболии.
В Якоруда за записали как се правят гаргалета – десерт, характерен само за този регион и наподобяващ грис халва, но с богата сиропирана заливка.
Освен върху Мизия, Тракия и Македония, учените от БАН планират изследването да се разпростре и върху старите исторически диаспори: например Бесарабия и Банат.
От няколко години се работи и по Български диалектен кулинарен речник, допълни доц. Ана Кочева, според която новият проект „Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия“ се вписва в досегашните посоки на научните изследвания.
