Invest Build Media
Строителство

Първият модерен жилищен комплекс в България

Макар и в условия на глобална пандемия, нека поговорим за социалната роля на архитектурата – застроената среда, която гради история, формира общност и носи чувство за принадлежност. Темата, с която ще Ви запозная, е „първият модерен жилищен комплекс в България“, днешен „Илинден“. Той се намира в столицата, в непосредствена близост до метростанция „Константин Величков“. Докладван през 1939 г. и строен в периода 1942-1946 г., той цели разрешаване на жилищния проблем в столицата и осигуряване на качествена среда за обитаване. Продукт на две епохи, комплексът не е добре познат и проучен заради рязката смяна на политическата система, след която всичко, строено „под фашистко влияние“ е заклеймено.

Снимка: Мартин Симонски

„Площта е широка и слънчева. Витоша изглежда съвсем близка. Чувствува се мирисът на полето и полъхът на ветровете е по-свеж и по-чист. […] Там, гдето ветровете гонеха трънаците, ще се издигне малък слънчев град от кокетни и съвсем модерни къщи, снабдени с всичко, което е необходимо за едно модерно градско жилище. Удобство, чистота и хигиена – това са придобивките, които ще имат обитателите на слънчевия град…“ (Из „Нови възможности. Работнически селища.“, Любомир Сокеров, тогавашен помощник-кмет на София, сп. „Сердика“, 1942, кн.5-6)

Общината построява тухларна, организира собствени строителни бригади, разкрива кариери и отваря предприятия за добив на пясък и чакъл, като по този начин оптимизира разходите по изграждане на комплекса. Източник на архивна фотодокументация: сп. Сердика, кн. 5-6 / Фейсбук страница „За Илинден“

Водещ автор на жилищния комплекс е арх. Тодор Горанов, който работи съвместно с арх. Кирил Босев и колектив. Той получава образованието си в Мюнхен и е един от пионерите на модерното движение у нас. „Илинден“ е съставен от разнообразни типове жилища, които осъществяват иновативен за времето си преход между индивидуално и колективно обитаване. За високия им статут подпомага и лятната къпалня „Княз Симеон Търновски“ в непосредствена близост (вече несъществуваща).

Архивна фотодокументация. Източник: stara-sofia.com / socbg.com

Културно-историческа стойност

НАЙ-ВИСОКАТА СТОЙНОСТ НА ЖИЛИЩНИЯ КОМПЛЕКС Е УРБАНИСТИЧНАТА.

„Илинден“ е единствената реализация от плана „Мусман“ от 1938 г. и въвежда иновативните принципи за „град-градина“ (Ебенизър Хауърд, 1898 г.). Единството в мащаба, пропорциите между обемите и празните пространства, въвеждането на ритъм, редуване и модулност създават специфична градоустройствена мрежа, запазена и до днес. Генералният замисъл на територията демонстрира комплексност, която е привлекателна и с ниската си етажност. Обитателите са по-близо до природата, а обемно-пространствената композиция създава хармония и подреденост.

Градът е нараснал във височина и се е променил, а „Илинден“ е запазил своя комплесен силует и ниска етажност. | Схема: Кристин Джалова

Историческата и познавателна стойност на жилищния комплекс могат да проличат още от факта, че това са най-старите запазени сгради в територията – при това, групов обект, впечатляващ с мащабността си. И преди „Илинден“ в София има единични многофамилни сгради, но разработка с такива размери и нововъведения по отношение на жилищните типологии е изцяло нова.

Една от добре запазените в автентичен вид северни фасади на вилообразните сгради | Снимка: Ралица Кирилова

Иновативността на комплекса произтича от употребата на нови материали и технологии (напр. железобетон), типизация и стандартизация. Интересен факт е, че през 1942 г. е приет специален Закон за строеж на образцови жилища, чрез който общината става единен предприемач при осъществяване на подобни проекти.  Така тя става инвеститор и строител на комплекса.

Типологии на колективното обитаване. Схема: Кристин Джалова

Стиловата принадлежност на „Илинден“ може да се причисли към ранния модернизъм, който се отличава с опростяване на формите и въвеждане на геометрични закономерности. Детайлът и формообразуването са пестеливи.  Освен това, комплексът демонстрира проявления на традиционната местна архитектура и отношение към природната среда, които разкриват регионално влияние. „Проблемът за българския стил“ в споровете между модернизъм и традиция – апартаментна сграда срещу традиционна къща с двор, намира решение в комбинация от двете.

Снимка: Ралица Кирилова

Комплексът днес

Що се отнася до отношението на обитателите към комплекса, той е припознат. Организират се рождени дни на открито, в междублоковите пространства са изнесени мебели и съоръжения за игра на децата, тук-там са оформени градинки. Всичко това е насърчено и подпомогнато от морфологията на пространството. В известен смисъл, „Илинден“ напомня на съвременните затворени комплекси – обемно-пространственото му решение осъществява естествен социален контрол, предоставя контролирана среда, качествени (поне като замисъл) и обширни междублокови пространства, възможност за обособяване на дворове.

Снимка: Ралица Кирилова

Проблемите

Проблемите на комплекса към днешна дата са свързани най-вече с изличаването на автентични ценностни характеристики, загуба на архитектурни елементи и нарушаване на хомогенността му. Многобройни пристройки са променили характерния силует, а междублоковите пространства са неглижирани и не разгръщат потенциала си. В добавка, налице е цялостна физическа амортизация на дървени конструкции и инсталации, а функционалните схеми на жилищата не са оптимални за съвременните изисквания на обитаване.

Снимка: Ралица Кирилова

Ценността и бъдещето на комплекса

Големите градове се разрастват и усложняват. Сградите от миналото променят своя контекст и често пъти не могат да отговорят на сегашните нужди на обществото.

НЕДООЦЕНЯВАНЕТО НА ИСТОРИЧЕСКИ ПЛАСТОВЕ ГИ ПОСТАВЯ В РИСК ОТ ИЗЛИЧАВАНЕ.

През 1997 г. доц. д-р арх. Добрина Желева-Мартинс пише в сп. „Архитектура“: „Онова, което прави от обикновения квартал ново, качествено различно жилищно образувание, наречено по-късно в българската практика „жилищен комплекс“, е органичната взаимовръзка между елементите в едно единно по замисъл функционално, пространствено и художествено-композиционно синхронизирано и хармонизирано цяло.“

Свидетелство за ключов етап от българското градоустройство и архитектура, „Илинден“ все още не е осъзнат като ценност и не притежава защита по смисъла на Закона за културното наследство. Съществуващите намеси на обитателите му не са съобразени с комплексността и идентичността на груповия обект. За да се разгърне потенциала на комплекса в наши дни, е необходима обща стратегия за развитието му, която отговоря на сегашните нужди на обществото и утвърждава познавателната му стойност. Идеите за комплексност, единството в мащаба, пропорциите и цялостното оформление следва да се съхранят и доразвият.

източник: stroiinfo.com

Вижте още

Общини могат да кандидатстват по ОП „Околна среда“ за ремонт на язовири

admin

Две тапи по-малко по магистрала „Хемус“ от днес, ремонтирани са три виадукта

admin

10 обекта от уличната мрежа в София ще бъдат реконструирани през летния сезон

ivan

Напишете коментар