За първи път на това място се издига паметник през 1936 г.
Още след Първата световна война, през 1918 г., е създадена комисия с цел изграждането на паметник на Незнайния воин. По това време това се е превърнало в практика в Европа, тогава разтърсена от кръвопролитията на световния конфликт. Известният български скулптор Андрей Николов разработва проект за паметника, но през юли 1931 г. комисията не приема предложението му с мотивацията, че има твърде много скулптурни фигури. През декември същата година е одобрен нов вариант.
Монументът се изгражда в периода 1933 – 1936 г., но бива официално открит през 1941 г.
Тогавашният военен министър Христо Луков не го одобрява. Смята се, че причината за това е била твърде „благото“ изражение на лъва.Паметникът представлява известния бронзов лъв с дължина 4 м, стъпил върху гранитен саркофаг с бронзов релеф и два метални кръста „За храброст“. На него е имало надпис „На загиналите за Родината – вечна слава!“. От двете страни на саркофага са били разположени барелефи със скърбящи жени с характерни носии за различните части на България.
Бомбардировките над София не пощадяват паметника.
Атаката нанася сериозни увреждания по структурата, а след 9-ти септември 1944 г. останките са премахнати. Гранитът от паметника се е използвал в мавзолея на Георги Димитров, а скулптурата на лъва е премествана неколкократно – в Панчарево, край с. Горубляне, както и край пътя за Пловдив. Следите му се губят по време на строежа на автомагистрала „Тракия“, а през 1975 г. е открит и поместен в двора на Военноисторическия музей в София.
Новият паметник търси баланса между монументалността и смирението.
Като част от мащабната културна програма „1300 години България“, през 70-те години на миналия век се взима решението за повторното изграждане на паметника на Незнайния воин. През 1980 г. проектът за това е възложен на колектив начело с арх. Никола Николов и скулптора проф. Любен Димитров. Автор на множество проекти у нас, сред които паметници, обществени сгради и хотели, Никола Николов е един от най-изтъкнатите архитекти по това време. По отношение на паметника, самият той пише в дневника си:
„Проектът за видима част на паметника следваше да се съобразява със значението и положението, което заема идеята и легендата за незнайния воин: скромен, самоотвержен, неизвестен, погинал на полето на честта в защита на свещените граници на родината си.“1
Позицията на паметника се обуславя от архитектурата на църквата „Св. София“. Символичният саркофаг и стената с вечния огън и надпис „Българийо, за тебе те умряха…“ тихо отстъпват навътре от оживената улица, а няколко стъпала ни отвеждат дори още по-ниско. Може би с това се цели да усетим най-пълно идеята за самоотверженост, за смирението пред силата на подвига и тишината на смъртта.
Любопитното тук е, че арх. Николов не работи с размаха на архитект с голямо его. Не, той намира мястото на скулптурата на своя съименник Андрей Николов. Поставя я начело на композицията, с лице към храма, така че да посреща посетителите. Лъвът изглежда като един застинал пазител, а почти човешкото му лице вдъхва сила и мъдрост. Завършеният през 80-те години проект променя и настилката на тротоарите и улицата в съзвучие със средата. В паважа е бил вграден камък под формата на меандри, които сега са премахнати.
Днес паметникът на Незнайния воин се е вписал в заобикалящата историческа среда. Между мащабните храмови сгради, той намира своето място като един тих гроб, чийто вечен огън не спира да ни напомня за саможертвата, честта и преклонението. Той не доминира, не отнема, не надвисва, не заплашва. Ако не искаме да виждаме, то той ще бъде незабележим. Ако гледаме внимателно, той може да бъде по-величествен дори и от най-голямото здание. Неговата тишина е по-силна и от най-силния вик. А не е ли това вечната архитектура?
Заглана снимка: stolica.bg, Автор: Георги Мърхов, www.stroiinfo.com
