„Времето, което си пропилял, е времето, което никога няма да си върнеш. Затова трябва да знаеш как най-добре да го използваш. Това, което не си направил днес, е твърде късно да направиш утре.“ Думите са на 104-годишния Лусио Чикито. Той е докторант. През 2020 г. той изпраща дисертация до Университета в Манчестър. Започнал я преди 77 години. За него разказа Би Би Си.
Проучването му е свързано с опита да разреши проблем, с който се е сблъсквал в кариерата си на инженер. По време на пандемията от COVID-19 най-накрая успява.
„В професионалната ми работа по отношение на реките и потоците имаше проблеми, които привличаха вниманието ми. Един от тях беше свързан с определянето на максималното количество вода, което може ефективно да се извлече от река. Сега, по време на пандемията, най-накрая открих решението и приключих дисертацията си. Изпратих я в края на септември“, разказва Лусио. Той се надява трудът му да повиши ефективността при използването на водата от хидроенергийните и напоителните системи.
„Щастлив съм, че съм имал дълъг живот – казва той пред камерата. – Винаги съм бил зает. Никога не съм спирал да работя. Не съжалявам за дългите нощи, нито за тежката работа. Нямам нужда от нищо друго, само от добро здраве и го имам. След 104 години имам добро здраве. Моята тайна? Много плодове. Ям много плодове. Къпя се със студена вода. Мисля, че затова нямам бръчки.“
Разхожда се всеки ден с кучето си. Стига до реката и спира там, за да се моли и размишлява. Активността му никога не секва. „Постоянно съм активен – казва той. – Ако не чета нещо, уча.“
