Invest Build Media
Имоти и строителство

93% от сградите у нас не са енергоефективни, 71% от българите искат саниране

93% от сградите в България са енергийно неефективни, сочат оценки на експерти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). С Националната програма за енергийна ефективност, която започна да действа през 2015 г. с ресурс от 2 млрд. лв., са обновени 2 хил. сгради от общо между 54 хил. и 66 хил. многофамилни жилищни сгради, които подлежат на обновяване. Към тях се прибавят още между 10 хил. и 12 хил. публични сгради, както и 650 хил. еднофамилни жилища.

Това стана ясно по време на пресконференция на коалиция „Да обновим България“, в рамките на която бяха представени и резултати от проучване на „Алфа Рисърч“ за нагласите на жители на София, Бургас и Габрово към програмите за енергийна ефективност и енергийното обновяване на жилищата им.

Данните от изследването показват, че в момента 40% от участниците ограничават потреблението на енергия, за да пестят от разходите си. В същото време 80% от собствениците на апартаменти вече са извършвали сами ремонти, свързани с подобряване на енергийната ефективност, като смяна на дограма, полагане на частична термоизолация по външни стени. 71% от малките сгради и 96% от големите са извършвали частични ремонтни дейности на общите части – покриви, стълбищни клетки, подмяна на общи щрангове.

Между 86% и 98% от хората в Бургас и Габрово знаят за Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради и са се опитвали да кандидатстват. 38 на сто от анкетираните в Бургас и 52% от тези в Габрово обаче са кандидатствали, но не са били одобрени.

Интересът към програмата за саниране вероятно се дължи на ползите, които тя вече носи на собствениците на енергийно обновени жилища. 73% от участниците, които са се възползвали от Националната програма за енергийна ефективност, отчитат намалени сметки за отопление, като над две трети от тях казват, че сметките им са се свили с над 20%. От друга страна, 80 на сто от анкетираните отчитат поддържане на по-висока температура в отоплителния сезон, като при над половината от тях нарастването е с между три и четири градуса.

71% от участниците в проучването изразяват готовност да участват в Национална програма за енергийна ефективност, която изисква съфинансиране от собствениците на апартаменти. Мотивът им е очакването, че така ще намалят сметките си за енергия, а също и че ще имат по-красива и сигурна сграда, комфортът за обитателите ще се подобри и стойността на имота им ще нарасне.

Проблемите

Проучването обаче констатира и редица проблеми и неясноти, свързани с новите форми за кандидатстване, изисквания, срокове, необходими документи и пред кого да бъдат представени. Хората се притесняват и дали ще бъде постигнато съгласие с другите собственици в сградата им и как ще се осъществяват организацията и контролът на процеса.

44% от анкетираните в София смятат, че трудно ще се постигне съгласие между всички собственици в жилищната им сграда. Подобна е картината в Габрово и Бургас. Решение на проблема може да се постигне чрез промени в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), които да позволят, когато е взето решение на етажната собственост, всички собственици на жилища в сградата да се съобразят с него, коментира Боряна Димитрова, управител на „Алфа Рисърч“.

Хората държат също да упражняват контрола върху избора на изпълнител и изпълнението на дейностите и да имат достъп до професионална помощ при изготвянето на документацията за кандидатстването. Според Димитрова в тази връзка е добра към общините на има лицензиран посредник, към когото хората могат да се обръщат за консултация.

Финансирането

36% от участниците в изследването заявяват готовност за съфинансират енергийното обновление на жилищната си сграда с лични средства, а 24% искат осигурен достъп до кредитен ресурс с преференциални условия. Други 35% са заявили, че нямат възможност да съфинансират обновителните дейности със собствени средства или кредит.

Според Димитрова един от най-често срещаните способи в Европа за финансиране на санирането на жилищни сгради е чрез колективен банков кредит на сдружението на собствениците, който да се изплаща на разумни месечни вноски. 40% от участвалите в допитването собственици на жилища са склонни да разгледат такава възможност, но при три условия – облекчена процедура за кандидатстване, липса на изискване за индивидуални обезпечения и задължение за изплащане само на собствената част от кредита без солидарна отговорност с останалите собственици.

30% от анкетираните са склонни да плащат до 50 лв. месечно, а 26% – до сто лева месечно с по-малък срок на изплащане.

Огромното мнозинство от участниците в допитването (90%) са убедени, че обновяването на цялата сграда е по-ефективно от частични ремонти и смятат, че със спестените средства от по-ниските месечни вноски за енергия ще имат възможност да изплатят банковия кредит. Димитрова посочи, че според различни оценки около 80 на сто от кредита може да се изплати със спестените разходи за енергия.

По време на пресконференцията бе представен и изцяло нов модел на финансиране, разработен по международния проект SHEERenov. Подходът дава възможност за обновяване чрез съинвестиране на собствени средства при улеснен достъп до кредит, както и чрез целева помощ за уязвими групи. Целта на модела, който е широко използван в Централна и Източна Европа и в балтийските страни, е да се приложи като алтернатива на познатите програми за саниране.

Този модел е бил тестван пилотно у нас през 2012 г., а предоставеният кредит на етажната собственост е бил изплатен, съобщи Цвета Наньова, заместник-председател на Управителния съвет на Българската фасилити мениджмънт асоциация (БГФМА).

В момента се водят преговори с Българската банка за развитие (ББР) и Националния фонд за енергийна ефективност и възобновяеми източници да предоставят такива кредити или да служат като гарант за тях пред банките, допълни тя.
„Този модел предоставя не само по справедливо използване на публичните средства, но и значително ускоряване на темповете за обновяване. Той също предполага и завишено участие на собствениците във вземането на решенията и контрола върху изпълнението, като за това е осигурена и подкрепа от специализирани проектни мениджъри“, отбеляза Наньова.

Забавяне

Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект, съобщи, че след един месец трябва да се обяви прием на нови кандидатури за участие в новия етап на програмата за саниране, който е продължение на Националната програма за енергийна ефективност. Според него обаче този срок няма да бъде спазен, тъй като няма физическо време – регламентите не са готови, а има създадени сериозни очаквания сред гражданите, каза Цанев.

„За седемте години на действие на Националната програма за енергийна ефективност стигнахме до това положение с малко обновени сгради, но със създадени очаквания сред гражданите тези програми да продължат“, коментира Цанев. Той акцентира върху необходимостта от разширяване на обхвата на програмата за саниране, която до този момент предвиждаше финансиране със 100% публични средства. Цанев припомни, че за да изпълни собствените си национални цели, страната ни трябва да обнови 10% от сградите си до 2030 г. и 62 на сто до 2050 г., но наличните към момента ресурси биха били достатъчни за не повече от 1,5% от сградите.

„Ако пресметнем процента на обновени сгради годишно от началото на програмите за саниране до настоящия момент, при запазване на настоящия темп ще ни трябват повече от 200 г., за да обновим целия сграден фонд“, изтъкна Цанев.
Той допълни, че трябва да се потърси модел на финансиране със собствени средства и с помощ от държавата, за да се ускори процесът по обновяване на сградите у нас. „Има интерес от гражданите и готовност от общините да помагат, от бизнеса да консултира услугите за обновяване и от банките да финансират такъв тип целеви заеми. Последната липсваща брънка във веригата на стойност е държавата, която трябва да се намеси максимално бързо“, смята Цанев.

Според Йордан Николов, изпълнителен директор на Българската асоциация за изолации в строителството, „енергийно ефективното обновяване на сградния фонд е 100% най-устойчивото действие за преодоляване на енергийната бедност и за намаляване на енергийната зависимост на България“.

„Това е инвестиция, която веднъж направена, носи приходи до края на жизнения цикъл на сградата и не изисква никакви допълнителни разходи при експлоатацията. Необходими са обаче много средства, които не могат да се осигурят от обществени фондове. Необходимо е включването на банков капитал чрез финансови механизми, както и осигуряване на други стимули за гражданите – например данъчни облекчения“, допълни той.

 

източник: investor.bg, снимка: агенция ПИК/pik.bg

Вижте още

Окончателният завършек на автомагистрала Струма ще дойде след пет години

ivan

Кабинетът удължи срока за изпълнение на проекта Гранд Каньон-София с две години

ivan

Започна строежа на нов модерен биотехнологичен център в Пловдив

leni

Напишете коментар