Процесът на урбанизация в България наподобява митичната Хала, която се разпростирала с нестрашно бързина и не спираше в своите стъпки. Демографската криза, от своя страна, допринася за рушенето на стари и дълголетни къщи, които станаха свидетели на увеличаващото се обезлюдяване на селата.
Българските села са носители на несравнима красота, охранители на народни традиции и място, където още се усеща духът на гайдарска мелодия. Въпреки това, несъжалително се стига до обезлюдяване на селата, което представлява тревожен факт. Близо шест милиона души се „юрват“ в големите градове, а два милиона от тях се установяват в столицата. Така се продава на бъдещите поколения богатството на българската култура – нашите села.
Чужденците, омагьосани от българската красота и традиции, я взимат за своя. Постепенно списъкът на обезлюдяваните села се удължава, включвайки села като Бумалча, Дядовци и Жерка в Кърджалийско. Природата и усещането за спокойствие в тези места обаче привличат не само националния, но и международен интерес. Нашите традиционни къщи стават дом за множество имигранти, които се влюбват в този начин на живот и селския туризъм. Тези нови идващи хора, независимо от произхода си, преустройват своя живот и взаимодействат с местното население, създавайки хармонично съжителство. Ето няколко примера за успешната симбиоза между българския дух на селото и западните имигранти:
- Лещен, Долен и Ковачевица
Тези родопски села, макар и с малко население, не изоставят надеждата за прогрес. Лещен се превръща в модерна туристическа дестинация, привличайки вилидж и еко туристи. Старите, разрушаващи се сгради се реставрират, а нови сгради се изграждат, съобразявайки се с европейските стандарти, но същевременно запазвайки българската традиция в декорацията. Тук се изграждат и землянки в стар стил, които се предлагат под наем и привличат големи групи туристи през цялата година.
- Село Връв, Видинско
В село Връв, част от Видинска община, необитаваните къщи не са само повод за бездействие, а и начин на живот. Двама холандци случайно откриват селото и решават да се превърнат в неговите единствени обитатели. Те се ангажират с екологичния начин на живот и настойчиво работят по оживяването на селото, с надеждата да привлекат нови съмишленици и да популяризират мястото. Техните усилия включват и изграждането на градина и пекарна.
- Село Славейково
Това обезлюдено габровско село става истинска сензация. Тук се обединяват както национални, така и чуждестранни инвеститори, за да възстановят къщите и мястото. Местните хора и чужденците съчетават сили, за да вдъхнат нов живот на селото. Съвместни проекти включват и реставрацията на църквата, която беше в западно състояние. Селото става истинско разнообразие от култури и традиции, където хора от различни националности танцуват и живеят заедно.
- Село Илинденци
Село Илинденци, разположено в подножието на Пирин планина, привлича все повече чужденци. Десетки от тях намират свой дом в селото и се ангажират с устойчиви начини на живот. Тези нови обитатели създават разнообразие и интернационална общност в мястото, като съчетават нашите народни традиции със собствените си обичаи.
В заключение, българските села съдържат несметна красота и наследство, които могат да продължат да съществуват и да процъфтяват чрез усилията и ентусиазма на както националната, така и международната общност. Процесът на обезлюдяване може да се обърне в полза на селските общности и да вдъхне нов живот в тях.
