Всички сме чували, че на пловдивчани им казват „майни“. С течение на годините дори самите жители на града като че ли свикнаха с това обръщение и дори разшириха употребата му. Често, особено когато им стане хубаво на душата, мнозина от тях, не без гордост, заявяват: „Густо, майна, филибето“. Доколко е „густо“ във филибето особено през лятото е трудно да се каже, но едно е безпорно: хората там свикнаха и вече дори си обичат прякора „майни“.
Знаем ли обаче откъде идва и какво значи това прозвище? Сигурно ще се учудите, но се оказва, че това е религиозно обръщение. И да, наистина значи майка. Но не като възклицание към родителя, а към Божията майка. Пловдивчани, като едни ревностни християни (неслучайно там има огромно струпване на православни храмове), които приемат Христовата вяра още през IV в. сл. Хр., често в момент на почуда възкликват: „Майко, майно льо“.
„Възрастните жители на Филипополис призовавали по-често Богородица, защото са избягвали да споменават напразно името Господне, т.е. не са казвали Господи“, казват пловдивските хроникьори. В това отношение те приличали на италианците или гърците.
Произходът на думата идва от северногръцката диалектна дума „майна“=майка. В Пловдивско тази дума е използвана от местните гърци и гъркомани и така е преминала в употреба и сред българите. Първоначално в словосъчетанието „Густо, майна“ в буквален превод от гръцки означава „Вкусно, майко“. Но израза се използва за изказване на някакво задоволство и одобрение от пловдивчаните.
Густо, майна, изкефих се целия!
Защо на пловдивчани им казват „майни“?
