Invest Build Media
Любопитно Туризъм и Екология

Магията на Татарстан, мястото на волжките българи – СНИМКИ

Днес официално Татарстан е „субект в състава на Руската федерация“. Съвременните татарски историци вече приемат теорията, че са наследници на волжките „булгари“ – доминиращи в етнококтейла, който представлява населението на тези земи. В Татарстан джамиите се издигат редом до църквите, а хората празнуват както Масленица (Сирни Заговезни), така и Байрам, заради спойката през вековете от езичество, християнство и ислям. Освен че е вълнуващо преживяване да влезете например в съвсем запазена каменна кула, построена от предците ни ханове през 10 век, в Татарстан можете да се насладите и на непокътнатата природа – вековните борови и брезови гори, рисувани от великия майстор на четката Иван Шишкин, през които величествените реки Кама и Волга надигат мътни вълни. Татарската кухня пък просто няма как да се опише – тя трябва да се опита.Там, където Волга среща река Казанка, от векове се издига столицата Казан, основана през 10 век от волжките българи. Първото впечатление, което прави градът на туристите, е, че по улиците му цари перфектна чистота, но това всъщност е особеност и на повечето градове в Татарстан. Хората пък са нехарактерно учтиви за столичани. В Казан има толкова много музеи, които да посетите, но ако разполагате само с ден-два, задължително трябва да видите няколко забележителности. Първото е Казанският Кремъл и в него – загадъчната кула Сююмбике, която е една от емблемите на града.

В непосредствена близост до това историческо здание е най-голямата джамия в Европа – „Кул Шариф“, известна като Синята джамия. Тя предизвиква възхищение със своите 57-метрови минарета, а отвътре е също толкова изумителна, колкото и отвън. Сякаш светът се е събрал в „Кул Шариф“ – тук има фаянс от Турция, кристал от Чехия и персийски килими от Иран. Срещу нея се намира църквата „Благовещенский собор“ – най-старата сграда в Казанския Кремъл, до която пък е резиденцията на президента, чийто строеж впечатлява с източно разточителство.

По улица „Кремльовская“ ще видите Художествената галерия, Спаската кула и ще стигнете до Историческия музей. Не пропускайте да видите и Казанския държавен университет, създаден през 1804 г., в който са учили личности като Лев Толстой и Ленин. Чудесно е да се разхождате пеша, но ако все пак се изморите, може да ползвате метрото, известно с това, че е най-малкото в Европа.

Условно старинният център на столицата е разделен от местните на татарски и руски. В източната част на канала Булак и езерото Кабан се намира руската – на хълма, на който се издига и Казанският Кремъл, а на запад е Старо-татарската слобода. Скритите малки улички в тази част на града са като излезли от приказките – старинните дървени къщи са наскоро реставрирани, с цветни фасади. Голямо внимание местните хора отделят на входните порти и детайлите по тях.

На левия бряг на Куйбишевското водохранилище на река Волга, на 70 км южно от Казан, е разположен град Болгар. Основан през 8 век и съществувал до 15 век, той дължи известността си на древната средновековна столица на Волжка България – крепостта Болгар.

Някога тук е съществувал процъфтяващ политически, икономически и културен център, а впоследствие и важен град в монголската Златна орда. За онези славни времена разказват няколкото съхранени каменни сгради от златоординския период, обединени в Болгарский музей резерват, включен в Списъка на световно културно наследство на ЮНЕСКО. На малцина обаче е известно, че в покрайнините на резервата, на една горска поляна се намира свято място, съсредоточие за изповядващи различни религии. Това е изворът на свети Аврамий – целебен кладенец с кристално чиста вода, каквато рядко се среща в региона, и малък иконостас, пред който вярващите прекланят глава и отправят своята молитва за смирение, изцеление и дълъг живот.

Докато Казан е в западната част на страната по поречието на Волга, в източната тече Кама. И въпреки че в сравнение с Волга тя е доста по-малка, всъщност е по-широка от Дунав – дотолкова, че отсрещният й бряг едва се мержелее в далечината. Вълните на Кама са като на бушуващо море и се разбиват шумно в брега. Над Кама често мистично се стели мъгла, а дивата красота на горите по тези земи си заслужава да се види. Те са пресъздадени в платната на Шишкин, роден в Елабуга – неголям град по поречието й, където има негова къща музей.

Източник: trip.dir.bg

 

Вижте още

Шефката на НС: Туризмът е един от най-големите активи на Черноморския регион

ivan

Глоба от 6000 лв. застрашава концесионера на плаж „Перла“

ivan

Безопасно пътуване по време на COVID-19 – как да стане?

leni

Напишете коментар