Има достатъчно обучени кадри, дори предостатъчно, но просто не могат да намерят реализация. Някой не ги назначава. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ председателят на Националната комисия по водно спасяване и член на НС на БЧК доц. Стоян Андонов.
Той обясни, че за море изискванията към спасителите са да изкарат курс за обща теоретическа подготовка, тъй като това е доста отговорна работа и в наредбата за водно-спасителна дейност е записано, че ако спасителят по своя вина допусне удавяне в зоната за спасяване, той подлежи на съдебна отговорност.
„Те изучават доста неща, трябва да могат да плуват сравнително добре. Казвам сравнително, защото 1,40 мин. за 100 м съвсем не е ужасен норматив. Знаете, че рекордите са по около 40 секунди на 100 м. Трябва да могат да извличат удавник, да владеят различни техники за освобождаване, оказване на долекарска помощ и ред други неща, които им се дават в този курс. Явно нивото им е достатъчно добро, защото когато нашите работодатели тук им предложат мизерни условия, не говорим толкова и за заплата, защото тези хора отиват заради любов към морето и тази професия, те си намират работа в Испания, Кипър, САЩ, Германия, Норвегия. Явно в другите държави се оценява тяхната подготовка, а пък тук някои овластени лица в министерствата говорят, че ще вкарваме едва ли не кадри от Виетнам“, коментира доц. Андонов.
Попитан какви са основните разлики в обучението на морските спасители и на тези, които работят в басейн, той посочи, че на първо място са плувните умения. „Един басейн, особено ако е по-маломерен, не изисква чак такива добри плувни умения. Затова 2005 г. разделихме обучението – да има за по-малко умеещите желаещи да станат спасители на басейните, и вече по-добре умеещите – там, където и животът ти зависи от това дали си стабилен плувец, да могат да взимат документи за открити водни площи и море“, добави той.
Доц. Андонов увери, че се стремят горе-долу нормативите и изискванията, които трябва да покриват, както и теоретичните познания, да са равни с тези на колегите им от Америка и Европа. „Документите, които им издаваме са признати във всички държави-членки на Международната федерация по водно спасяване, а там членуват над 130 държави“, каза още доц. Стоян Андонов.
Заплатите за морето варират от 500 до 1500 лв. Имайте предвид, че на тези с „големите“ заплати работният ден започва сутринта в 6.30 часа с чистене на плажа, носене на шезлонги и завършва вечерта към 20.00-20.30 часа с прибиране на целия инвентар и чистене на плажа. Освен това, че десетте часа, когато са на пост, носят отговорност, за която могат да влязат в затвора, обясни още доц. Стоян Андонов. „Според Вас заплащането на лекарите или на журналистите, отговаря ли на труда им? Тези, които са на държавна работа, не говорим за частния сектор, разбира се, че не. Те затова отиват, пак работят за ниска заплата, само че тя в държава с 4-5 пъти по-висок стандарт от нашия, им донася 4-5 пъти по-висока заплата. Работата е доста отговорна, но пак казвам – желаещи има, явно някъде по веригата някой не се възползва от тези 1600 за миналата година спасители, които са излезли на пазара“, коментира доц. Андонов.
По думите му има необходимост от подобряването на условията на труд за спасителите. „Просто спасителят не е категория чистач на плажа и има голямо значение кой къде ще спи, как ще се храни, за да бъда работоспособен. За съжаление, много от работодателите като търговци, разбира се непознаващи тези неща, разсъждават по друг начин. Например, че му коства по около 1000-1200 лв., ако се внасят осигуровки, на месец, а нищо не произвежда, не чисти плажа, не иска да носи шезлонги и му е само камък на шията.
„Тогава, когато, но за съжаление у нас все още законодателството е такова и органите, които трябва да следят за това, са такива, стане удавяне по вина на това, че не са назначени спасители, и бъде осъден един концесионер, тогава нещата може би ще започнат по друг начин да се гледат“, допълни той. Доц. Андонов добави, че спасителят е професия, която е на доста високо като отговорност ниво.
„Условията, които им се предлагат, все още на много места, не казвам, че навсякъде, не са достатъчно добри. Ако има хотел и бунгала, спасителите ще са в бунгалата. Ако има бунгала и такива без бани, спасителите ще са в тези без баните, както става с персонала по принцип. Не това е начинът в българския туризъм да възпитаме и да имаме добър персонал на европейско ниво“, каза още доц. Стоян Андонов.
Снимка: БНР
