България ще предложи да отпадне надценката за роуминга в страните от Западните Балкани, по примера на станалото на територията на Европейския съюз. Това съобщи пред Дарик радио министърът по европейското председателство Лиляна Павлова.
По време на председателството, което започва от 1 януари, България ще постави въпроса и за предоставяне на по-специален европейски статут на гражданите на тези държави . Така те щели да виждат по-ясно европейската перспектива пред себе си без да се подклаждат фалшиви очаквания за скорошно членство.
Приоритет номер едно на страната ни за председателството на съвета на ЕС догодина е растеж и конкурентоспособност, обясни Лиляна Павлова. Тя обобщи пет големи теми, които включват различни акценти, важни за България.
„Приоритет номер едно е растеж и конкурентоспособност. Като в този приоритет влизат два много важни приоритета за България. Това е бъдещата законодателна инициатива, свързана с единия дигитален съюз и пазар. Нещо, което ще е в ресора на бъдещия еврокомисар г-жа Мария Габриел.“, обясни Павлова. И уточни, че: „В този първи приоритет влиза и горещата тема, наречен кохезионна политика към новогодишна финансова рамка за 2020 година.“
Лиляна Павлова посочи и останалите четири основни приоритета като заяви, че вторият е свързан със социална политика, подкрепа и равенство. Третият приоритет е насочен към единен енергиен съюз и политиките, свързани с климата. Четвъртият към сигурност и правосъдие. И последният приоритет е под заглавие „Европа, като глобален играч на световната сцена“.
Вторият приоритет е свързан със социалната политика, подкрепата и равенството. Важна подтема за България в това направление е решението на Европейския парламент за определяне на 2018 г. за Европейска година на културното наследство. „А тя ще стартира именно от България – на 11 януари, когато правим и официалното откриване на Българското председателство. То ще бъде съчетано с откриването на Европейската година на културното наследство. Това е уникален шанс за нас, за да покажем това, с което сме богати и това, с което сме непознати за Европа“, заяви министър Павлова.
Третият приоритет е единен енергиен съюз и политиките, свързани с климата, а четвъртият включва сигурност и правосъдие.
„Петият приоритет е „Европа като глобален играч на световната сцена“. Приоритетът е насочен в много направления, в които България вижда своята активна и специфична роля. Защото, освен темата за сигурност и миграция, тук става въпрос вече за отношенията Европа-Турция. Особено след последните срещи и визити на нашия министър-председател, очакванията към него са големи, а надеждите са да бъде мост в този процес“, заяви министър Павлова. В петия приоритет се включва и темата за Западните Балкани. „Считаме, че тя трябва да е един от основните приоритети на Българското председателство, защото, както казахме, по време на председателството ни не можем да настояваме за нещо „чисто българско“. Това не е приемливо, не е и правилно. Но можем да играем важна роля на Балканите. Отваряме също една много интересна и гореща тема – Черно море, както и бъдещото на ЕС“, допълни министър Павлова.
На въпрос има ли злоупотреби при ремонтите на НДК, тя отговори, че предстои проверките да установят. „Възложила съм конкретни и ясни четири проверки. Едната приключи, остават три: изискала съм проверка от Централния инспекторат на Министерски съвет, която ще приключи на 17-и юли. Сезирала съм Агенцията за държавна финансова инспекция, която да направи пълен финансов одит и преглед на дейностите, извършени от НДК като търговско дружество. Тя ще приключи в края на юли. Паралелно с това като министър, който поема търговско дружество като принципал, съм възложила одит и за финансовото състояние. Сезирах и органи на ДНСК, за да видим дали строежът в момента отговоря на строителните и инвестиционните изисквания“, обясни министър Павлова.
Тя подчерта, че в НДК се провежда обикновен текущ ремонт с подмяна на плочки, на ВиК и отоплителни системи. „За него и съгласно закона, не се изисква решение за строеж, а да има проект, по който да се направи подмяната на настилки, на окачени тавани и т.н. Но не става дума за архитектурно изменение, защото ние запазваме сградата такава, каквато е“, завърши министърът.
Снимка: Дарик радио
