България продължава да е с най-голяма разлика в заетостта между градовете и селските райони в Европейски съюз. Това показват данните от последното изследване на Евростат, цитирани от БНТ. Страната ни е и на второ място в Евросъюза по дял на градското население в активна възраст, което остава в риск от бедност, въпреки по-високата заетост в последните години.
Според последните данни от годишното изследване на Евростат през 2016 г. в страната ни е било заето 73,7 на сто от населението в българските градове и едва 57,4 на сто от населението в селата.
Оказва се, разликата от над 16 пункта е без аналог в ЕС, като причината за това ниската заетост в селата. Все пак се наблюдава тенденция на все повече българи, които живеят в малки населени места, но работят в по-големи гъстонаселени места.
Тази разлика от 16 проценти пункта е най-голямата, която имаме от години. Основна причина за тази разлика, според икономиста Явор Алексиев, е лошата инфраструктура на много места у нас, която пречи на трудовата миграция.
„И второ е липсата на големи центрове, които да привличат всекидневни трудови мигранти. Това са хората които от Перник да речем всеки ден идват да работят в София, такъв тип хора, които са нещо като „пчелички на икономиката“, те успяват да постигат естествено сближаване на разликата между регионите, пътувайки до работното си място всеки ден“, казва Алексиев.
И като харчат заплатата си в слабонаселените места, създават работа на други. Всекидневните трудови мигранти у нас са малко над 400 хиляди.
„Което звучи като голяма цифра, от близо 3 млн. работещи, това обаче не е чак толкова впечатляващо, трябва да стане в повече тази трудова миграция за да може по-слабо населените места да постигнат по-високи доходи“, смята експертът.
През последните две години специалистите отчитат подобрение на ситуацията в селата, но разликата с рекордната заетост от 2008 г. остава близо 10 процентни пункта.
