Skip to Content

Шефът на КЗП: Без подпис договорите от разстояние не са валидни

Договорите по телефона и извън търговски обект са невалидни без положени подписи на двете страни. От разстояние единствено могат да бъдат договорени условията по тях. Това заяви председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов в интервю за БНР.

„Допреди няколко години имаше възможност да се сключват договори по телефона. Но много потребители бяха ужилени, включително и със спекулативни твърдения от страна на търговци, че са дали съгласие за сключване на договора. Затова законодателят въведе забрана да се сключват договори само по телефона. По телефон, чрез имейл и посредством всички останали съвременни комуникационни способи могат да се договарят условия. Но, за да се стигне до договор, който поражда права и задължения за страните по него, трябва да има положен подпис”, разясни Маргаритов.

Практиката сега е такава, че след като по телефона са договорени условията, търговецът изпраща по куриер екземплярите на договорите, които трябва да бъдат подписани. Важно е преди полагането на подписа потребителят внимателно да се запознае с условията, дори куриерът да настоява това да се случи по-бързо. Друго право на потребителя е да размисли и ако прецени, в 14-дневен срок да разтрогне подписан по този начин договор.

Маргаритов не скри, че има случаи, в които клиентите прибързват и подписват без да са прочели или без да са разбрали договора и общите му условия. Той посочи, че с оглед оптимална защита интересите на потребителите със законодателни промени проблемът с дребния шрифт вече е преодолян и има задължение той да бъде един и същ.

Другият момент е, че има сложни клаузи, чието разбиране изисква или повече време, или някакви специални знания, обърна внимание председателят. И даде пример с договорите за бързи кредити, където се съдържат клаузи за допълнителни плащания при неизпълнение на задълженията. Комисията преглежда общите условия на такъв тип институции, за да изчисти от тях неравноправните клаузи. През миналата и през 2015г. са анализирани типовите договори с общи условия на 45-50 фирми за бързи кредити, при всички са открити нарушения, но повечето вече са ги отстранили и само срещу 2-3 са заведени колективни искове в съда, съобщи Маргаритов.

„Когато потребителите имат съмнения, винаги могат да се обърнат към кредитни консултанти, които да им разяснят последствията от подписване на договор и при неизпълнение своевременно на някое от задълженията по него. С новия Закон за ипотечните кредити на физически лица фигурата на кредитния консултант е изрично въведена и тези хора работят под надзора на Българската народна банка”, допълни председателят на КЗП.

Комисията за защита на потребителите извършва анализ на общите условия на застрахователните компании. Фокусът в момента е върху автомобилните застраховки съобщи още Маргаритов.

„Автомобилните застраховки са едни от най-разпространените и често потребителите имат проблеми с отговорността на застрахователя при кражба на автомобила или при неговото повреждане”, посочи Маргаритов. Той каза, че един от очерталите се проблеми е неоснователният според Комисията опит на застрахователите да се освободят от отговорност при кражба на лекия автомобил, ако талонът за него е бил вътре. Кодексът за застраховането обаче съвсем категорично и изчерпателно изброява случаите, в които застрахователят може да се освободи от отговорност, подчерта председателят.

„Мисля, че както с повечето икономически оператори, при които до момента сме откривали неравноправни клаузи в общите условия, така и тук ще успеем да изчистим нарушенията и това ще е от полза за потребителите”, добави Маргаритов.

На въпрос на водещия дали рекламните есемеси от търговци са законни и как може да се противодейства на това председателят отговори, че никой няма право да изпраща съобщения, ако потребителят не е дал изрично съгласието си да получава такива.

„Още повече, че това често представляват, както оферти за сключване на договори, така и някакъв тип игри, които водят до необходимост от заплащане на суми. Обикновено потребителят дори не разбира и когато получи следващата си фактура, установява, че е приел предложението да участва в някаква игра или да му бъдат изпращани други такива кратки текстови съобщения с информация, срещу което той заплаща понякога немалки суми. Това не е законосъобразно и начинът постепенно да бъде изчистено напълно от оборота е да се подават сигнали, за да можем заедно с колегите от Комисията за регулиране на съобщенията да извършваме проверки и да санкционираме нарушителите”, обясни Маргаритов.

Във връзка с разпространената от ГДБОП информация за спрени 14 интернет сайта председателят посочи, че един от тях е именно на фирмата („Травел Базар”), извършвала продажбата на неосъществените пътувания до Гърция. Намесата на Комисията за защита на потребителите по казуса доведе до глоби за нарушителите, затваряне на сайта и отнемане регистрацията на туроператора „Мадес Груп”.

„ГДБОП беше сезирана от нашето ведомство по повод на това, че ние сме имали и предходна заповед за затваряне на дейността на този търговец. Сега санкцията за него е двойна, тъй като така предвижда и законът. Дейността вече е преустановена. За установените нарушения сме информирали и министъра на туризма, тъй като в случая той може да заличи регистрацията на некоректен туроператор. Що се отнася до компенсацията, която потребителите могат и трябва да получат, тя е свързана със задължителната застраховка „професионална отговорност”, която всеки туроператор и турагент е длъжен да сключи. Дори и да бъде преустановена дейността му, застраховката служи като обезщетение за всички авансово заплатени суми по отношение на неслучили се пътувания”, информира председателят.

Маргаритов даде положителна комплексна оценка на отминаващия летен сезон, като подчерта, че този случай, както и няколкото опита на ресторантьори да въведат нерегламентирано различни такси от типа „празен стол”, „празна чиния” и пр. са недопустими, но единични. Според него гаранциите за това, че некоректните практики би трябвало да се избягват за в бъдеще е и рефлексията върху имиджа на тези търговци. „Ако някой си мисли, че може да извади полза от такова нещо, според мен, той греши. Това е една лоша реклама. За съжаление, тя може да се превърне в лоша реклама на целия туристически продукт, особено когато придобива и обществена гласност”, завърши Маргаритов.

Be the First!

Leave a Reply