Светът затъна в дългове

Всъщност рекордът беше счупен още през първите девет месеца на миналата година. Глобалният дълг, който включва заеми от домакинства, правителства и компании, нарасна с 9 трилиона долара до почти 253 трилиона долара през първите девет месеца на миналата година, според Института за международни финанси, съобщава CNN.

Това поставя съотношението на световния дълг към световното БВП до 322%, което превъзхожда 2016 г. като най-високо ниво досега.

Повече от половината от този огромен дълг е натрупан на развитите пазари като Съединените щати и Европа, с което съотношението им дълг към БВП достигна 383% като цяло.

Има много виновници. Всички страни като Нова Зеландия, Швейцария и Норвегия имат нарастващи нива на домакинския дълг, докато съотношението на държавния дълг към БВП в Съединените щати и Австралия е най-високо.

На развиващите се пазари нивата на дълга са по-ниски, общо за 72 трилиона долара, но те се покачват по-бързо през последните години, според IIF.

Съотношението на дълга спрямо БВП на Китай например се приближава до 310%, най-високото ниво в развиващия се свят. Инвеститорите отдавна гледат скептично на силно развитите страни. След натиска върху китайските компании през 2017 и 2018 г. нивата на дълга отново се повишиха миналата година, се казва в доклада Глобален мониторинг на дълга на Института за международни финанси.

Такъв масивен дълг в световен мащаб е реален риск за световната икономика, особено защото ИМФ очаква нивата да се повишат още повече през 2020 г.

„Подтикната от ниските лихви и лошите финансови условия, ние изчисляваме, че общият дълг в световен мащаб ще надхвърли 257 трилиона долара през първото тримесечие на 2020 г.“, заяви Институтът.

През миналата година Федералният резерв понижи лихвите три пъти, а референтната ставка на Европейската централна банка все още е най-ниската след финансовата криза.

Въпреки благоприятните условия за заеми, рискът от рефинансиране е голям. Общо над 19 трилиона долара синдикирани заеми и облигации са с падеж през 2020 г. Малко вероятно е всички те да бъдат рефинансирани или погасени.

Друг въпрос, който докладът поставя, е необходимостта от финансиране за спешни действия в областта на изменението на климата.

Целите на Обединените нации за устойчиво развитие изискват 42 трилиона долара инфраструктурни инвестиции до 2030 г., но „страните с ограничен капацитет за заеми могат да се изправят пред сериозни предизвикателства за посрещане на нуждите от финансиране за развитие“, заяви ИМФ.