Един от приоритетите на правителството за следващата година е здравеопазването. За първи път то ще има 6,5 млрд. ресурс, което е увеличение от около 780 млн. лв. спрямо тази година. Това обаче няма да е наливане на пари в системата, а има конкретни цели и приоритети, които преследваме. Вътре в тези средства са заложени увеличението на заплатите на хората на първа линия, всички предпазни средства, за NAT технологиите, за националната здравна информационна система, за тел 112, осигурени са парите за строителството на детската болница и за редица други дейности.
Това обяви финансовият министър Кирил Ананиев пред Нова телевизия.
„Ако бюджетът е предизборен нямаше да продължим реформите, които сме заложили. Ние правим фискалните баланси така, че след пандемията отново да се върнем в целевите нива на дефицит, които сме преследвали предходните години“, добави той.
Относно критиките към бюджета, той заяви, че критикуващите не са имали време да прочетат актуализациите.
„Бюджетът е направен в безпрецедентна ситуация, в която всички държави акумулираха всичките си налични средства в борбата с епидемията. В такъв период в който приходите намаляват, а трябва да се направят допълнителни разходи е нормално да бъде направено разхлабване на фискалната политика“, каза Ананиев.
Той обясни, че държавата е заделила над 3 млрд. лв. за борба с пандемията догодина, което е над 2,5% от БВП.
„Ако извадите от 3,9% дефицит за догодина тези 2,5%, ще видите, че реалният дефицит, който щяхме да имаме, ако нямаше коронавирус, щеше да е 1,4%, докато в другите страни е около 17%“, коментира още Ананиев.
Той добави, че не е бил съгласен да се отпускат „детски“ за всяко дете, без значение от доходите на родителите. „Тези 390 млн. лева могат да отидат при други цели, но такова беше решението на правителството“, каза още Ананиев.
Освен бюджета, като бивш здравен министър, Ананиев коментира и актуалната медицинска обстановка у нас.
„С обявяването на извънредното положение през март издадох заповед, с която определих 180 болници, които да лекуват и наблюдават заразени с COVID-19. Легловата база не може да изчезне. Става въпрос само за организация. Издадох и втора заповед, с която задължих директорите на местните РЗИ да създадат организация – болници, легла и медицински персонал на базата на регионалните потребности“, каза той.
„Всеки един директор на лечебно заведение носи отговорност за политиката в болницата. Всяка негова стъпка, която не отговаря на ситуацията трябва да бъде осъдителна“, добави Ананиев.
Относно недостига на кадри у нас в сферата на здравеопазването, Ананиев заяви, че още в началото на мандата си като здравен министър е разговарял с министъра на образованието за това да се увеличи приемат на студенти по медицина с 1000 души годишно, като според него тази мярка ще даде отражение през следващите години.
По думите му министерството е провело разговори с Български лекарски съюз, като са фиксирали заплатите на 900-950 лв. за медицински сестри и 1150 за лекари.
„Заплатите са сравнителни ниски в България, и много по-ниски в сравнение със Западна Европа. Такава е политиката при нас, че механизма на финансиране не позволява това да стане с централно решение на правителството, това може да стане само с решение на болниците“, заяви Ананиев.
