На 10 юни през 1926-а година напуска този свят един от най-забележителните архитекти на 19-и 20-и век – Антони Гауди. Навършиха се 96 години от неговата смърт, а предстои една от неговите най-забележителни сгради – „Саграда Фамилия“, да бъде завършена. Стилът на Гауди наистина няма аналог. Експертите го смятат за компилация от неоготика, ар нуво /Каталонски модернизъм/, сюрреализъм и кубизъм.
За обикновените хора, Гауди е архитектът на приказки – създател на сгради, които всеки от нас е виждал във въображението си, като мечтано място за обитание. Гауди е един от най-големите новатори в архитектурата. Почеркът на творбите му няма аналог и до днес – почти век след смъртта му.
Антони Пласидо Гилермо Гауди и Корнет е роден на 25 юни 1852 г. в испанския град Реус, област Каталония (др. Каталуня), в семейството на майстор-медникар. Бащата продава имота си в провинцията, за да изучи двамата си синове – Антони и брат му, в Барселона. През 1873 г. Гауди започва да учи архитектура в Училището за изящни изкуства в Барселона. Първоначално работи като чертожник за видни архитекти. След като умират родителите му, се заема усърдно в учението, за да си подсигури работа, и през 1878-а година е сред първите десет каталунци, завършили архитектура в Барселонския университет.
Една от първите му работи, които привличат вниманието към творчеството му, е витрина на производител на ръкавици. Поръчкова работа, възникнала по необходимост, заради Световното изложение в Париж. Индустриалецът Еузеби Гуел и Бацигалупи, бил силно заинтригуван от идеите на младия архитект, и по-късно ще стане негов меценат и покровител.
През 1883-та година, когато е още съвсем начинаещ архитект, току-що сдобил се със сертификат за правоспособност, Гауди проектира къщата „Висенс“, която се намира в една тясна уличка на Барселона. Концепцията му била, върху малкото пространство, да създаде един „малък свят“-алтернатива на реалността наоколо.
Къщата, обаче, се превръща в огромна триетажна резиденция с оригинално осветление и вентилация, които са изобретение на самия Гауди. Външният вид на постройката веднага привлича погледите. Богатата орнаментика отвън кара зяпачите буквално да се захласват по сградата. Магическото въздействие на сградите на Гауди буди възхищение и до днес.
Младият архитект обръщал внимание на всеки дребен детайл – от орнамента, до конзолата, кулата и облицовката на фасадата. Използвал тухли и керамични плочки, следял целия процес на строителството. Не спрял дотам, ами започнал да проектира и впечатляващ интериор – мебели, врати и пана от папиемаше.
Много експерти се шегуват, че отвътре къща „Висенс“ прилича на илюстрация на книгата „1001 нощ“. И действително, в нея веднага се набива на очи арабският стил на интериора, с цялата му пищност от цветове и орнаменти. В същото време се усеща и модернистичната нотка на стила „ар нуво“. По стените се виждат изображения на птици и цветя, които създават един своебразен уют, и усещането, че си сред природата. Илюзия за реалистичен купол кара въображението да се взира във високото на таваните, за да установи, че това внушение създава един… стенопис. Casa Vicens (къща „Висенс“) е една от първите големи творби на Гауди и едно от най-зрелищните му творения.
Тя именно отваря вратите на младия Гауди към аристокрацията с ексцентричен вкус. Бъдещият маркиз на Комияс – Максимо Диас де Кихано, поръчва на Гауди да проектира морската му резиденция в Сантандер. Вилата „Ел Капричо“ е облицована с декорация от грубо дялани камъни, разноцветна зидария и релеф със слънчогледи.
Един от преподавателите в университета на Антони Гауди – Жоан Марторел и Монтелс, му предлага да приеме проект за строежа на храм, посветен на Исус Христос и земните му родители – Йосиф и Мария. Храмът логично получава името „Светото семейство“ (на испански: Sagrada Familia, „Саграда Фамилия“). Гауди решава да създаде един грандиозен паметник, изпъстрен с множество скулптури, внушаващ монументалното излъчване на класическите католически катедрали.
За жалост, плановете които подготвя, биват опожарени по време на гражданската война, и впоследствие – чак след смъртта на Гауди – някъде от 1940-а година, започва дострояването на импозантната сграда. До наши дни то многократно е било отлагано, после беше предвидено за завършване до 2032-ра година, и последно, кметството на Барселона обеща да видим в завършен вид този шедьовър на архитектурата в близката до нас 2026-а година, което също се отложи, заради пандемията.
Сградата има три фасади, всяка от които се издига с величествена кула. Планът на катедралата се състои от четири странични кораба по главната ос, и три, напречно на нея. Силуетът на постройката е забележителен с множеството кули – общо 18 по плана на архитекта.
„Саграда Фамилия“ е всъщност емблематична творба не само за Гауди, но за цивилизацията ни. Така че завършването й ще бъде истинско събитие на нашия век.
Когато Гауди започва градежа на „Саграда Фамилия“, междувременно поема поръчка за работа върху имението на своя покровител Гуел. Задачата му е да реновира френския парк в околностите на Барселона, който е притежание на Гуел. Имението се състои от три постройки – две конюшни, разположени пред градината до пътя, и една вила. Гауди украсява дори къщичката на портиера с купол. А между нея и конюшните разполага уникална порта от ковано желязо – широка над 4,5 метра, закрепена шарнирно само от едната страна, към колона с изображение на дърво със златни ябълки.
В ромбоидни отвори вгражда плочки от ковано желязо. Върху цялата тази прелестна приумица, победоносно е „кацнал“ дракон с разперени крила и зинала паст. Очевидно символиката ни отвежда в митологията, към златното дърво на древногръцката богиня Хера.
Спалните на горния етаж на вилата се отличават с комини, облицовани с декоративна керамика. Ъглите на стените са от тухла, а самите стени – глинени, за по-добра изолация. Върху глината има плочи от бетон и зидария от тъмночервени тухли. В градежа са вложени наглед евтини материали, но по такъв начин, че създават впечатлението за разкош. Гледката е истински празник за сетивата.
Еузеби Гуел решава да повдигне имиджа си и с резиденция, достойна за общественото му положение на богат индустриалец и меценат, и поставя нова трудна задача на Гауди – върху площ от 16,5 х 20,1 метра, да му изгради… дворец.
Работата върху бъдещия дворец „Гуел“ започва през 1886 г. Гауди работи неуморно, като само за фасадата прави двадесет и пет различни плана. Арки и тежки порти от ковано желязо внушават царско самочувствие на сградата, а между двете арки е поместен цилиндър със сложна конструкция от ковано желязо, под формата на плетеници от цветя и панделки. Над цялото това разкошество се вижда фигурата на излитащ орел, и разбира се – гербът на Гуел.
Странно, но съпругата на индустриалеца не харесала интериора на сградата. Очевидно, на нея не й се понравил показния лукс във вътрешността на двореца. Централното помещение е с огромен вътрешен обем, чак до височина от 16 метра, като по протежение на всички етажи, стига до тавана. Светлинният ефект е впечатляващ – представлява осеяно със звезди небе, което буквално искри по всяко време на денонощието, благодарение на прожектори.
Гауди обръща особено внимание на таваните и в останалите помещения. Те са щедро украсени с богати орнаменти от дърво – евкалипт и кипарис. Резбовани парапети и аплици от ковано желязо завършват фантазивния стил на тази напълно нестандартна сграда. Именно дворецът „Гуел“ прави известен Антони Гауди. Това е първата сграда, с която се прочува.
Ред творбите на Гауди има и манастирски комплекс, изграден с много беден бюджет от страна на поръчителите – свещеници, основатели на ордена на Света Тереза от Авила. Когато Гауди поема проекта, вече бил построен първият етаж на основната сграда, така че е бил пирнуден да се съобрази с доста от плановете на предишния архитект. За сметка на това, Гауди развихрил фантазията си в горните етажи. Въпреки ограничените финансови средства, „архитектът на приказки“ успял да създаде неповторимо впечатление за разкош, постигнат с евтини материали.
В четирите ъгъла на правоъгълната сграда Гауди изградил островърхи глинени кули, в чиито основи поставил керамичен герб на ордена. Във фасадата вгражда този герб още шест пъти, като най-забележителен е гербът на главния вход. Инициалите на Света Тереза – S.H.S., са изработени от тъмночервена глазирана керамика. Профилът на сградата напомня средновековен замък с оригинален покрив, наподобяващ островърхи зъбери. Във вътрешното пространство Гауди проектирал не един, а два двора, заобиколени от коридори, и широко отворени по височина към небето.
Антони Гауди – тази забележителна личност, като че „паднала от небето“, както се изразява един негов биограф, умира след като е блъснат и полупрегазен от трамвай. В безпомощно състояние и с празни джобове, той се молел на преминаващите в краката му файтонджии, да го откарат в болница, но никой не се съгласил. Впоследствие бил откаран в болница за бедни, където по-късно бил разпознат от негови приятели.
На 10 юни умира, оставяйки незавършено творението на живота си – катедралата „Светото семейство“ – „Саграда Фамилия“ – неговото своеобразно завещание към идните поколения. По време на строителството на катедралата, Гауди бил толкова обсебен от нея, че се преместил да живее в постройка, в близост до храма. Когато умира през 1926-а година, строителството било замразено.
През годините строителните работи са възобновявани неколкократно с пари от частни дарения. На няколко пъти в международната преса бе обсъждано завършването й, и както стана ясно, до скоро светът живееше с официално обявената надежда, че ще я види завършена след 5 години – за 100-годишнината от смъртта на гениалния архитект, но очевидно това събитие се отлага във времето, заради пандемията.
Историята на живота на Антони Гауди, подобно на творбите му, също е приказка. Приказка с тъжен край. Един от най-известните архитекти на 19-и и 20-и век умира след нелеп инцидент, и беден. Архитектът, който създаде едни от най-разкошните сгради в света, нямал и пукнат грош в себе си в края на дните си. Не създава семейство, не оставя наследници. Но днес всичките ни възприятия за модерна архитектура, биха били „бедни“, без него.
Гауди e бил освен гениален, и много трудолюбив и почтен човек, но за съжаление този род хора не винаги срещат разбиране в обществото на своето съвремие. Смелите му и нестандартни идеи често били критикувани. Някои „изтъкнати“ архитекти, негови съвременници, чиито имена времето е изтрило напълно до наши дни, дори са се присмивали на сградите му.
Антони Гауди е авторът на електрическите лампи на Plaça Reial в Барселона, на къщата „Висенс“, на Двореца и парка „Гуел“, на къщата Calve и къщата Batlló в Барселона, и разбира се – на „Саграда Фамилия“, и на много други възхитителни сгради.
Няма друг, като него, който така съвършено да е претворил природните форми в архитектура. Той е човекът, който въвежда невиждани до неговото време техники в архитектурата, за да постигне този негов неподражаем и колоритен стил, чрез който е непогрешимо разпознаваем.
През 1984-та година всички негови творби са обявени от ЮНЕСКО за паметници на културата от световна величина. Днес изглежда направо пророческа една забележителна фраза на Антони Гауди:
„Моите идеи са безспорна логика. Единственото, което ме кара да се съмнявам, е че те не са били прилагани преди това“.
