Българските земеделски производители се изправят пред значителен натиск, предизвикан от редица сложности. Високата себестойност на продукцията и ниската изкупна цена, заедно със затруднените климатични условия, които допринасят за намаление на добивите, съставляват само част от предизвикателствата. Въпреки това, откриването на вратата за внос на четирите земеделски стоки от Украйна не е решение, счита Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Това изказване следва публикуваното преди това становище на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България, съобщиха от пресцентъра на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Сдружението изяснява, че множество предприятия са на границата на затваряне, поради липсата на достъпна суровина при конкурентни цени. В последните няколко години и в бъдеще, България се сблъсква и ще продължава да се сблъсква с системен недостиг на маслодайни култури от собствено производство (средногодишният добив на слънчоглед се движи около 2 милиона тона), основно поради постоянното разрастване на преработвателния капацитет в страната (настоящият капацитет за маслодобив е 3,5 милиона тона годишно и 1 милион тона за производство на белен слънчоглед), според маслопреработвателите.
Илия Проданов обаче счита, че аргументацията на Сдружението частично заблуждава. „Посоченият от тях обем никога не е бил достиган преди това, независимо дали имахме внос от Украйна или не“, казва той.
През настоящия момент има около 600 000 – 700 000 тона слънчоглед от миналогодишния добив, които още не са намерили своите пазари.
„Със следващата нова реколта от около 2,2 милиона тона, преработвателите ще разполагат с общо около 3 милиона тона слънчоглед. Дори да се наложи внос, това би станало сравнително късно, по-късно през лятото“, споделя Проданов.
Председателят на НАЗ отбелязва, че слънчогледът не е търговска стока на борсата, следователно пазарната му цена е чисто хипотетично понятие.
„На настоящата пазарна сцена, продажбите на слънчоглед се осъществяват на около 750 лв./тон. Себестойността на миналогодишния добив е около 1000 лв./тон, а според пресмятанията на НАЗ, новата реколта ще има още по-висока цена, защото добивът е значително по-нисък“.
Проданов настоява, че в момента производителите дори не могат да продават на прилични цени.
„Ако се върнем във времето, преди забраната за внос, рискуваме да бъдем затопкани с украински слънчоглед. През тази година всички усилия на земеделските производители в Украйна са насочени към слънчогледа, тъй като той има най-ниска себестойност на декар. Тамошните производители очакват дори близо 14 милиона тона продукция“, заяви той.
Проданов е на мнение, че на българските производители трябва да се предостави възможност да продават и затова НАЗ не одобрява отварянето на вратата за внос. Според него възможността за внос следва да се разглежда единствено когато своят национален добив е недостатъчен.
„Ни е задължение да запазим нашето национално производство. Този конфликт някога ще приключи и ние ще трябва да имаме стабилно производство и след него“, заяви категорично съветникът на земеделския министър.
