Учени от университета Дюк в Северна Каролина (САЩ) разработиха иновативен мозъчен имплант, който позволява комуникация само на базата на мисли. Този устройство има за цел да помага на хора, страдащи от говорни нарушения или неспособни да комуникират вербално по една или друга причина.
Първите експерименти с устройството показаха обнадеждаващи резултати. Експериментите, свързани с преобразуване на мозъчната активност в текст и гласова комуникация чрез сканиране на мозъчните сигнали на пациентите, позволяват превеждане на „мисли“ в думи със скорост от до 78 думи в минута. Това е почти като слушате аудиокнига с два пъти по-ниска скорост, според авторите на изследването.
Обикновено човек говори със скорост около 160 думи в минута, което прави комуникацията жива и естествена. За да могат хората с говорни нарушения да се включат в такава комуникация, те се нуждаят от по-точни сензори на мозъчната си активност. Екипът от ученици, работещи с Лабораторията по биомедицинско инженерство към университета, създаде сензор за мозъчна активност с 256 сензора, разположени върху пластмасова фолио с размерите на пощенска марка. Новият сензор може да засича сигнали от отделни неврони, позволявайки тяхната активност да бъде определена с висока прецизност. Експериментът с четирима пациенти показа, че средната точност на разпознаване на мислени произношения е 40%, а максималната – 84%. Алгоритъмът за разпознаване бил обучен в режим „слушане и повтаряне“. Пациентите изговаряли бесмислени кратки комбинации от букви, по които алгоритъмът се научил да разпознава мозъчната активност за тази или онази комбинация от звуци.
Въпреки сравнително ниската точност на разпознаване на звуците, екипът от учени говори за успех. Фактът е, че алгоритъмът е бил обучен само за 90 секунди по време на 15-минутния тест. Точно толкова време имали експериментаторите с всеки пациент. Това се е случило по време на рутинни мозъчни операции на мозъка на пациентите. Когато неврохирургите завършвали операцията, те давали на учените 15 минути, за да работят с пациентите по тяхната програма. Без достъп до отворения мозък, където сензорът се поставя директно върху определена област на кората на мозъка, работата не можеше да бъде извършена. На следващия етап учените ще създадат безжични сензори, които да работят с пациентите в нормални условия, а не в операционната зала. Този процес ще доведе до удобни мозъчни импланти за превеждане на мисли в реч или цифрови съобщения всеки ден.
