„Слушах отчета на правителството за 9-те месеца управление и се чудя защо ни наказа
съдбата с най-нефелния министър на здравеопазването, който ни е сполетявал някога.
Половината му изказване беше в бъдеще време – сподели човекът намеренията си за
изграждането на детската болница в София и създаването на Агенция по
трансплантации. Да говориш в бъдеще време за намеренията си в деня на оставката си е
наистина много авангарден подход – мисля, че министърът може да претендира даже за
някакъв исторически принос в този смисъл!“, написа народният представител от
„Възраждане“ Маргарита Генчева в страницата си в социалната мрежа ФБ.
Тя подробно и с ирония описа част от неговите „постижения“ за тези 9 месеца, в които
оглавява Министерството на здравеопазването.
„Палмата на първенството се държи от грандиозния провал на господин министъра в
лекарствената политика. Това беше и един от приоритетите му при встъпване в
длъжност. Девет месеца по-късно фармацевтичните лобита продължават
необезпокоявано да източват стотици милиони от Здравната каса и в същото време
лекарства в аптеките няма. Най-тежък е проблемът с диабетиците, където недостигът на
инсулин и други противодиабетни лекарства е хроничен и животозастрашаващ диабетно
болните. Подобно е положението и с онколекарствата.“, коментира Генчева, която е и
член на Здравната комисия в Народното събрание.
Темата, която също така засегна, бе с доплащанията на пациентите в системата на
здравеопазването.
„Знаем, че българският пациент доплаща най-много за здраве в сравнение с всички
останали страни в Европейския съюз. Официалните доплащания вече смело надхвърлят
50%, при средни нива за ЕС 12%-15%. Да не забравяме обаче, че в същото време
българинът е и най-бедния пациент – България все още е страната с най-ниски доходи
на населението в ЕС. Намаляването на доплащанията също беше приоритет на господин
министъра. За 9 месеца в системата на здравеопазването по тази тема не се случи нищо.
Следващият хроничен проблем, който дори не заслужи внимание нито в действията,
нито в отчета на министъра – диспропорциите в заплащането на лекарите и останалия
медицински персонал. Известно е, че заплатите на лекарите, примерно, варират в доста
широки граници – от 1000 (хиляда) лева на месец до 100 000 (сто хиляди) лева месечно
възнаграждение. Възнагражденията на сестрите също са на стабилно ниски нива. Не
беше предприета нито една мярка от министъра на здравеопазването, която да е
насочена към решаване на този проблем.“, отбелязва народният представител от
„Възраждане“.
Тя допълва, че голям проблем е недостигът на лекари, медицински сестри и друг
медицински персонал.
„Липсва каквато и да е визия в управляващите в последните 9 месеца как ще се подходи
за решаването на този тежък хроничен за системата на здравеопазването проблем –
тежка неравнопоставеност между държавни и частни лечебни заведения, стимулирана
от порочно сложилата се система в здравеопазването, която води еднопосочно към
фалит държавните болници и налива милиони в частните. Този проблем, който също
беше в приоритетите на министъра, изобщо не беше споменат през неговия мандат.
Също така периодът на отиващото си управление на Министерство на здравеопазването
беше периодично разнообразяван със скандални назначения и уволнения на директори
на болници и най-вече – на ръководството на НЗОК. Битката за постовете в НЗОК беше
наистина епична, защото на тези постове е поверено разпределянето на 8 100 000 000
(осем милиарда и сто милиона!) лева публичен ресурс.“, каза още Маргарита Генчева.
Тя не пропусна да поздрави министъра за „титаничния му успех“ с пристигането на
медицинския хеликоптер.
„От “Възраждане” още преди месец повдигнахме пред министъра въпроса за това, че
пристигналият медицински хеликоптер не е адекватно окомплектован – липсват му
важно допълнително оборудване, както и имахме данни за други сериозни дефекти. Ако
проблемът не беше добил такава публичност, щяха да си останат така и да застрашават
ежедневно живота на екипажа, медицинските лица и болните. Колосална
безотговорност. Истината е, че през всичките изминали 9 месеца министърът се луташе
из дебрите на катастрофиралото ни здравеопазване и проблемите му, без да си дава
докрай сметка с какво се е захванал и какви са очакванията от него. През повечето време
Министерство на здравеопазването беше на ръчно управление от Народното събрание.
Истината е, че през всичкото това време, последното, за което и той, и управляващата
„сглобка“ са имали грижа, е българският пациент. Затова българите сме на последно
място по раждаемост, на първо по смъртност, на последно по доходи, на първо по
заболявания….. и най-бързо изчезващата нация в света.“
