В един от последните дни на месец август, решихме да посетим Аквапарк Несебър, след като бях прочела, че той е най-големият у нас и седмици преди това беше взел награда за Атракцион на годината на Наградите за Бизнес и Туризъм Bright Awards, което допълнително наклони везните към този ми избор. Помислих, че двете деца /на 9 и 12 години/ на приятелско семейство също ще са много щастливи да дойдат с мен. Разбира се, като разбраха къде ще ходят, те станаха възторжени и нетърпеливи да изпробват всички водни атракциони, докато аз… аз се надявах просто да оцелея.
Купихме си билети от касата съвсем безпроблемно, нямаше опашка. Още от входа на аквапарка бяхме посрещнати с пъстроцветен пейзаж на високи пързалки, разляти басейни и десетки деца, които се радваха на водните забавления. След като си взехме билетите, започнахме нашата обиколка на този воден рай.
Първият ни избор беше „Цунами“. Само като видях колко висока е пързалката, сърцето ми подскочи – и не от вълнение. Децата обаче бяха решени. Подкарахме се нагоре по стълбите, редейки се на опашка заедно с още дузина ентусиасти. Докато чакахме, по-малкият не спря да ми разказва как ще се пързаля „като вихър“, а баткото обмисляше дали да затвори очи или да ги държи отворени през цялото време.
Когато най-накрая дойде нашият ред, седнахме на надуваемата гума. Децата седнаха отпред, а аз отзад, държейки се здраво като за последен път. Пързалката беше стръмна и бърза, водата ни завличаше надолу, а аз не спирах да викам – не толкова от страх, колкото от чисто вълнение. Децата се смееха на глас и накрая, когато се озовахме в басейна долу, всички бяхме напълно мокри, но и щастливи.
След „Цунами“, решихме, че е време за „Лудата река“. Водата ни завличаше надолу по спокойни завои, а аз се наслаждавах на момента на спокойствие… докато не осъзнах, че двамата заговорници се опитват да ме плискат с вода от всички страни. Естествено, водната война беше неизбежна, и в крайна сметка аз бях най-мокрият участник.
След всички тези забавления, решихме, че е време за нещо за хапване. Спряхме се на едно от десетките заведения в парка, което предлагаше вкусни бургери. Децата бяха изморени и гладни, затова бързо се настанихме на една маса. Докато хапвахме, разказвахме си за най-забавните моменти досега. Малкият твърдеше, че съм викала най-силно на „Цунами“, а по-големият беше убеден, че съм „най-добрият играч“ във водната война. Мога да отбележа, че персоналът беше изключително мил и любезен. От 14 до 16 пък имаше Happy Hour за коктейли /избрахме безалкохолни/ – плащаш един и получаваш още един безплатно – това беше доста приятна изненада за всички ни.
След обяда, решихме да пробваме още няколко пързалки. Първо се престрашихме с „Кралската кобра“, която слава богу само отстрани изглеждаше отровна иначе си беше най-обикновен домашен любимец. Обаче „Черната дупка“ – това е пързалка, която те кара да се чувстваш, сякаш изчезваш в мрака. Аз, разбира се, се съгласих само защото не исках да изглеждам страхливка пред децата. Когато се пуснахме, вътре беше напълно тъмно и се чуваха само радостните писъци на двамата ми придружители. Когато излязохме на светло, всичко изглеждаше още по-светло и весело – сигурно от контраста с тъмнината вътре.
Денят ни в аквапарка приключи с обиколка на „Мързеливата река“, където всички се отпуснахме на надуваеми гуми и се носехме бавно по течението. Беше идеален финал на нашия приключенски ден – децата се смееха и разказваха за всички преживявания, а аз най-накрая се почувствах готов да се отпусна. Имаше още много атракциони, които искахме да пробваме, но решихме да си оставим нещичко и за по-натам.
Когато напускахме аквапарка, децата вече планираха следващото си посещение, а аз… аз мислех за една голяма, дълга дрямка. Но трябва да призная, че макар и изтощително, денят беше наистина забавен. И накрая, какво повече може да иска един родител от това да види децата си толкова щастливи …. макар че аз не им бях родител, но поне се почувствах така за ден.
