Спорът да има ли сергии за книги на емблематичния площад Славейков и как да изглеждат те тече десетилетия. Продавачите обединиха позицията за запазване на пространството за литература в подписка, след като от Столичната община обявиха намеренията си за преобразуване на градската среда в района и създаването на пазар само в определени дни от седмицата, става ясно от репортаж на БНТ.
Иван Младенов продава книги на площад Славейков още от времето на промените в България. Мести се на различни сергии в годините, но все на този площад, между кашоните за банани пълни с книги, под мокрите платнища пригодени да пазят от дъжд и слънце. Сложил е подписът си в защита на пазара, защото това е животът му.
„Да се посяга на книгата е престъпление. На продаването на книги, нали, щото ние не продаваме наркотици или оръжие, за да ни гонят така. Тук по принцип е едно средище, което има цивилизационен характер и затова е добре да го има. От тази гледна точка, защото книгите имат възпитателно значение и затова са важни за обществото, носят не само знание, но и възпитание.“
В момента сергиите са около 50, те ще бъдат преместени от юни месец, докато трае ремонтът на площада. Идеята е след това да бъдат върнати в нов вид и с нови правила за работа – по няколко дни в седмица. Това плаши продавачите на книги. Полина Бокова е инициатор на подписката, бесарабска българка, продава от 22 години тук.
„Искаме пазарът да има добра визия, ако го има и ако остане изобщо пазарът. Искаме да си работим нормално, спокойно цялата седмица, това са ни исканията. Нас ни убеждават от общината, че в Европа не се прави така, че не се продават цяла седмица книги и така нататък. Има в Европа, има колеги които са пътували до Испания има такъв пазар на книги, цяла седмица си работи пазарът.“
От другата страна веднага застанаха привържениците на тезата, че пазар в такъв вид в центъра на столица не може да има. Хората, които живеят в района или имат магазини наоколо, също негодуват от визията на пазара и от начина му на експлоатация.
„Мнението ми е, че такава цигания, на такова централно място не бива. В целия цивилизован свят има такива пазари, но за тях са отредени достойни места, покрай сена, в Лондон, където отидете навсякъде. Такава цигания и простотия няма, това е едната страна на въпроса, другата страна на въпроса е всичките тия хора, които 20-30 години са работили като книжари, къде ще отидат. Това вече е социалната страна на въпроса.“
Според търговците на книги, ако не работят ежедневно, няма да могат да изкарат дори за наема. Цената за сергия с книги е почти 4 пъти по-висока от тази на зеленчуковия пазар наблизо за зарзават.
„560 лева струват вътрешните сергии, мисля че са по-скъпи крайните сергии. Наемът никак не е малък. Например на зеленчуковия пазар крайните сергии плащат 220 лева, вътрешните маси плащат 160 лева.“
Иван Младенов: „Тук месечно всяка сергия плаща 30 лева месечно за чистота, така че би трябвало тези, които се занимават с почистването да се занимават. Но ние не правим чак толкова боклуци тук, защото има кошчета и изхвърляме там.“
И все пак има редовни купувачи на книги, свикнали с площада и неговото предназначение да намират стари книги. Има и такива, които не биха искали да виждат сергиите тук.
Красимир Малиновски: „Тук са хора, които четат, могат да дадат мнение за дадена книга не е както в 99 процента от книжарниците. Успявате ли да намерите това, което ви интересува тук? 80 процента от случаите успявам.“
Светлана Хаджитонева: „Мисля, че не му е тук мястото, хубаво е да го има, но не в идеалния център на София. Защо? Защото малко е неугледно според мен. Просто прекалено селски ми стои за центъра на столицата.“
Преди края на 2017-а ще се разбере дали проблемът влачен вече четвърт век ще се реши с преместването на пазара или неговото делнично отсъствие от живота на столичани.
