Invest Build Media
Инвестиции

Първа инвестиционна банка си търси нов инвеститор

Третата по големина на българския пазар Първа инвестиционна банка (ПИБ) търси стратегически партньорства или нови ключови инвеститори. Това става ясно от съобщение на банката до БФБ – София, и до медиите, подадено в края на посочения от БНБ срок до април 2017 г. за предприемане на оздравителни действия след прегледа на качеството на активите, пише Капитал Daily.

В информацията се посочва, че банката е наела Citigroup Global Markets за финансов съветник в избора между няколко възможности за развитие на банката. Всички от тях обаче предвиждат нов акционер, като дори има опция и за смяна на мажоритарния собственик. Сега Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев притежават 85% от капитала на ПИБ. Срок за промяната няма, но вероятно Citigroup ще събере оферти тази година.

Три опции

Вариантите включват „стратегически партньорства и/или консолидация“, „привличане на нови ключови инвеститори“, „емитиране на нов капитал за финансиране на бъдещия растеж на банката“. Това отваря широко вратите, като може да означава влизане на миноритарни акционери, но и нов мажоритарен собственик. Цената на акциите на банката скочи с 10.2% след обявяване на новината до 5.95 лв. към 10:45 ч., а по-късно се върна леко и вечерта затвори при нива от около 5.88 лв., което й отрежда пазарна капитализация близо 650 млн. лв. и дневен ръст от почти 9%.

В съобщението не са дават разяснения и подробности коя възможност какво точно би означавала, както и кога се очаква развитие и решение по обявеното разглеждане на посочените опции. Citigroup са наети в качеството им на консултант, който освен да помогне на банката да избере някой от вариантите, вероятно има задачи и по идентифицирането и преговорите с конкретни заинтересувани инвеститори.

Опциите не са изброени като взаимно изключващи се, така че е възможно и решението да е комбинирано – например влизане на нов инвеститор чрез увеличение на капитала. „Всяка от гореизброените възможности би подкрепила стратегията за развитие на банката, която акцентира върху разрастването в секторите банкиране на дребно и малки и средни предприятия“, гласи текстът. Тези сегменти от пазара са посочени като целеви за 2017 г. в доклада за дейността й през миналата година, публикуван преди няколко дни заедно с покана за свикване на общо събрание на акционерите за 29 май. След прегледа на качеството на активите, където ПИБ беше сред банките с най-сериозни корекции, едно от предписанията беше именно диверсифициране на портфейла й, който традиционно е концентриран в големи корпоративни експозиции, включително и към близки до собствениците й лица.

Подготвяне на почвата

Преди седмица банката свика и годишното си общо събрание на акционерите, като едно от проекторешенията в поканата е подновяване за нови пет години на даденото право на управителния й съвет с одобрението на надзорния съвет да взима решение за увеличение на капитала на банката до достигане на общ номинален размер от 210 млн. лв. чрез издаване на нови акции. Сега капиталът на банката е 110 млн. акции с номинална стойност 1 лв., което означава, че банката може да емитира още до 100 млн. нови акции. Една от мерките, предписани на ПИБ от централната банка след проверката на активите (AQR) и стрес тестовете миналата година, беше за увеличение на капитала, каквото досега не е предприето.

Към 31 декември 2016 г. основни акционери в ПИБ, чието балансово число е 8.85 млрд. лв., са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, притежаващи по 42.5% от капитала й. Останалите 15% от банката се търгуват на борсата. В доклада й за общото събрание е записано, че общият брой на акционерите й надхвърля 3000, „които включват както физически лица, така и юридически лица, включително институционални инвеститори“.

Предстоящото общо събрание се очаква да вземе решение за капитализиране на печалбите на ПИБ за 2016 г. – 90.2 млн. лв., и за 2017 г. Допуска се, че така банката ще отчете изпълняване на предписанията на БНБ след прегледа. В материалите към дневния ред изрично е посочено, че целта е печалбата от тази година да се включи в базовия собствен капитал от първи ред на банката.

Това не е изненадващо, като публичната банка не е разпределяла дивиденти от началото на кризата. Освен това и при обявяването на резултатите от прегледа на качеството на активите миналата година ПИБ пое ангажимент пред БНБ да се въздържа да разпределя печалбата си, за да възстанови капиталовите си буфери. При получената от нея държавна ликвидна помощ за 1.2 млрд. лв. около банковата паника след колапса на КТБ в средата на 2014 г. също имаше такъв ангажимент до изплащането на подкрепата. Тя бе окончателно върната през май 2016 г.

Капитал и буфери

Наложените на ПИБ корекции бяха за 420 млн. лв. Тогава от БНБ и банката съобщиха, че всъщност печалбата й за първите шест месеца на годината преди обезценки и данъци е 146.6 млн. лв. и така нуждите от капитал на ПИБ се свеждат до 206 млн. лв. Тях тя трябваше да осигури в следващите оттогава до април 2017 г. месеци, за да достигне исканите от БНБ капиталови буфери. Очакванията бяха при изтичането на този срок – в края на април от банката да оповестят постигнатото.

В началото на седмицата от Инвестбанк – другата банка с наложени съществени корекции след проверките миналата година, съобщи, че е изпълнила препоръките на БНБ за попълване на капитала и има капиталов излишък от 10 млн. лв.

При проверката на активите миналата година базовият капитал от първи ред (CET1) на ПИБ беше поправен от 11.3% на 5%, или само с половин процентен пункт над абсолютния регулаторен минимум, при който БНБ трябва да премине към план за преструктуриране. Почти двойно се сви и общата капиталова адекватност – от 14.7% беше преизчислена на 8.7% при изискуема 8%, или пак на косъм от абсолютния минимум.

Именно в базовия собствен капитал от първи ред се планира включването на печалбата за 2017 г. В одитирания годишен отчет за 2016 г. посочените капиталови показатели на ПИБ са 12.2% съотношение на базовия собствен капитал от първи ред, съотношение на капитала от първи ред 15.38% и съотношение на обща капиталова адекватност 15.41%.

ПИБ е третата по големина банка в сектора по размер на активите (8.85 млрд. лв. към първото тримесечие на 2017 г.), като след планираното сливане на ОББ и Сибанк се очаква да падне с една позиция. Депозитите на домакинствата са за 6.3 млрд. лв., а кредитите за този сегмент – 1.4 млрд. лв. Заемите, отпуснати на фирми, са за близо 4.1 млрд. лв., а привлечените от фирми депозити са 1.2 млрд. лв. според отчета й в БНБ към края на март тази година.

Вижте още

БАН: АЕЦ „Белене“ е жизнеспособен проект ако се инвестират 10,5 млрд. евро

ivan

За първи път акциите на Apple надхвърлиха 300 долара

leni

8 евроцента на киловатчас ще е цената, предложена от АЕЦ Белене, ако се построи

ivan

Напишете коментар