Нараства тенденцията за все по-голяма консумация на българско вино у нас, сравнена с неговия износ, смята Радослав Радев, председател на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК). Това според него показва повишаване на винената култура и трайно включване на виното в менюто на българина. През последните 20 години виното е изместило традиционната местна ракия, посочи още Радослав Радев на 40-ия Световен конгрес по лозарство и градинарство, на който страната ни е домакин.
Една от причините за доброто развитие на лозарството у нас е, че въпреки неголямата ни територия имаме добро почвено разнообразие, срещат се почти всички видове почви, каза още той. Това дава възможност различни винени тероари да бъдат изявени и на сравнително малка площ да отглеждаме доста различаващи се и специфични вина, посочи Радев.
Като сортово разнообразие ние имаме почти всички класически вина, отглеждани в двата големи региона – Дунавската равнина и Тракийската низина, страната има и 55 района за производство на вина със защитено наименование за произход, обясни Радев. „Маврут“, „Памид“, „Рубин“ и „Мелник“ обаче са исторически традиционни за страната ни и емблематични винени български сортове и за стария свят. Огромното желание на нашия бранш е да работим за развитието именно на тези местни сортове и разкриване на техния потенциал, подчерта председателят на НЛВК.
Общо 67-68 хил. ха е площта, засадена с лозя в България. 16 700 ха, или над 1/4, са новите насаждения и това е част от стратегията за разгръщане на потенциала ни. Общо 263 са регистрираните винопроизводители, като усредненото производство за последните години е около 1600 тона, а 1,3 млн. хектолитра е годишното производство на вино. Т.нар. домашно вино не е включено в тази статистика, но се приема, че е около 1400 – 1500 хектолитра годишно.
Около 700 хил. хектолитра се реализира на вътрешния пазар, около 600 хил.- на външния /60 на сто в страни от ЕС и 40 на сто в трети страни/, а продажбата на вносни вина в България е 50 хил. хектолитра, каза Радослав Радев.
Почти изравнени са продажбите на бяло и червено вино, както и на розе, макар страната ни да е известна като традиционен производител на червени вина.
С 1,3 млн. хектолитра годишно производство на вино, страната ни се нарежда на 21 място в света,сред много по-големи по площ държави, като Бразилия, Италия, Франция, и е сред успешните страни в бранша – това стана известно от презентацията на Жан – Мари Оран, генерален директор на Международната организация по лозата и виното по време на Световния ден по лозарство и винарство. Жан – Мари Оран направи подробен анализ на ситуацията в световния лозаро-винарски сектор.
„Лозаро-винарският сектор е водещ за земеделието в България и заслужава да заеме своето място в изграждането на икономическата политика на държавата“. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов при откриването на 40-ия Световния конгрес по лозарство и винарство, който започна в София. Провеждането на конгреса за първи път у нас потвърждава яркото място на страната ни във винопроизводството.
„Форумът ще допринесе за оформянето на бъдещите политики в сектора през следващите години, а присъствието на ключови гости ще засили интереса към българските вина“, отбеляза министърът. По думите му домакинството ни ще даде уникална възможност да бъде представено родното вино пред света. Той апелира да продължи да се работи в посока България да не бъде само предпочитана, а и любима туристическа дестинация. Министър Порожанов изрази увереност, че Министерството на туризма и Министерството на земеделието, храните и горите ще продължат да работят активно в тази насока.
Министърът на туризма Николина Ангелкова приветства участниците в Конгреса и открои нарастващата значимост на родното винопроизводство в световен мащаб. Тя посочи, че страната ни води ефективна политика в позиционирането на България като значим туристически бранд.
На събитието присъстваха и проф. д-р Моника Кристман – президент на Международната организация по лозата и виното, Жан-Мари Оран, Генерален директор на Международната организация по лозата и виното (OIV), заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Цветан Димитров, изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното Красимир Коев и председателят на Националната лозаро-винарска камара Радослав Радев. Делегатите от цял свят са над 1000.
