Invest Build Media
Строителство

Строителният бранш у нас губи от забавяне на европроекти

След силната 2015 г. за строителната индустрия заради приключването на програмния период 2007-2013 г. ситуацията в строителния бранш през 2016 г. и първата половина на 2017 г. отново се влошава, показват данни на Камарата на строителите в България, цитирани от Инвестор.бг.

2015 г. беше последната по правилото n+2 за усвояването на средства по оперативните програми от предишния програмен период. Заради забавяния на проекти и прехвърляне на средства към други проекти, за да не се изгубят пари годината беше ударна за строителството. И един пример – в последния момент стартира изграждането на Северната скоростна тангента, чието строителство струваше 180 млн. лева.

Това напомпа приходите и печалбите на бранша и секторът отчете постижения, близки до тези от предкризисния период. Статистиката на Камарата сочи, че през 2015 г. приходите от дейността на строителните фирми достигат 16 млрд. лева – близки до най-високото ниво преди кризата (17,7 млрд. лева). В годините назад от 2011 г. до 2013 г. компаниите постигат нива от порядъка на 11-12 млрд. лева.

В голямата част постигнатите резултати се дължат на европроектите в пътната и енергийната инфраструктура, признават от организацията.

Осезаемо забавяне

Общата тенденция през годините по сегменти показва за сградното строителство плавно намаляване на нивата от 2010 г. до 2014 г. и нарастване през 2015 г. без да достига предкризисните нива. В годините назад инженерното строителство бележи постепенно нарастване, като 2014 – 2015 г. са пикови и в този период се регистрират почти двойно по-високи нива в сравнение с предкризисния период, посочва се в доклада на Камарата.

Строителната индустрия за 2016 г. в България за разлика от предходната година се характеризира със забавена динамика и с връщане отново към отрицателен баланс. Равносметката от данните за строителния бранш за 2016 г. е променлив темп за развитие, заключава се в анализа.

Проектите с финансиране по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове остават движещата сила за реализирането на напредък в отрасъл „Строителство”, признава камарата. Само че големите строителни проекти се бавят. Във ВиК сектора заради недовършената реформа новите проекти могат да стартират най-рано в края на 2018 г. ако няма обжалвания. В момента се работи по недовършените проекти от предишния програмен период и по няколко ранни проекта, но за повечето изпълнителите бяха избрани по-рано.

Пътният сектор пък не разчита чак толкова на европейско финансиране през този програмен период. Пътните проекти са значително по-малки, с изключение на недостроения участък на магистрала Струма, който още не е стартирал заради подготовката на промяна на трасето. Това поставя под сериозен риск изпълнението на проекта и сумата за цялата магистрала.

Надеждите на строителния бранш до 2022 г. са свързани с жп строителството. Търгове за над 1,3 млрд. лева обаче са блокирани заради жалби в Комисията за защита на конкуренцията. Така изпълнението им няма да тръгне преди 2018 г., а за строителните фирми разчитат на по-малки проекти, включително и санирането.

Строителната продукция през 2016 г.

През 2016 г. са реализирани обекти на стойност над 11,25 млрд. лева, отчита Камарата на строителите. Сравнителните данни показват намаление с 37% на годишна база.

В сградното строителство продукцията е малко под 6 млрд. лева, като спадът достига почти 33% на годишна база. При инженерната инфраструктура продукцията достига обем от почти 5,3 млрд. лева при над 41% понижение на годишна база.

Приходите от жилищното строителство през миналата година възлизат на 10,7% от общите приходи в сектора, като намаляват с 32,4% в сравнение с предкризисния период. Жилищните показатели за строителство през 2016 г. дават признаци за възстановяване от кризата и възраждане на сегмента. Тази тенденция се забелязва в статистиката на започнато строителство и въведените в експлоатация жилищни сгради, посочва се в анализа.

Обществените поръчки за 2016 г. са на стойност малко над 4 млрд. лева, като на годишна база броят им намалява с почти 3 на сто, а стойността им – с 2,4%. Най-много са поръчките за проектиране и надзор, следвани от търговете за енергийната инфраструктура, инженерната инфраструктура и ВиК сектора на последно място.

Сключените договори са малко под 3 хил., като само 176 са с финансиране от оперативните програми. Останалите се финансират от бюджета. Броят на договорите е с 16,5% по-голям на годишна база, но стойността им се понижава с 41,6% предвид и малките проекти.

2017 г. не се очертава по-добра

Тенденцията от миналата година вероятно ще се задържи и през тази предвид данните на Камарата за обществените поръчки за първото полугодие. Общият брой сключени договори са 747 на обща стойност 994 млн. лева спрямо 1 039 на стойност 768 млн. лева за първата половина на миналата година. Само 55 са по-големите договори (на стойност над 2,150 млн. лева, какъвто е и един от праговете в Закона за обществените поръчки).

Оптимистичното е, че се увеличават договорите за строителство, финансирано с европейски средства, почти 1,5 пъти за периода, т.е. има бавен напредък по активизирането на европейските програми.

Най-големите проекти за периода януари-юни са за пречиствателната станция в курорта Златни пясъци, ВиК проектът на Плевен и Долна Митрополия, пречиствателната станция на Добрич, реконструкцията на ВиК мрежата на Добрич, метрото в София, ремонт на улици във Варна – т.е. инфраструктурата продължава да е водеща, въпреки че делът й в общата строителна продукция е под 50 на сто. Това означава, че инфраструктурното строителство няма как да е двигател на сектора като цяло, освен ако към фирмите не се насочат обеми, подобни на тези от 2015 г.

Вижте още

Продължава отстраняването на дефекти след ремонта по „Графа“

ivan

Разширяват сградата на Първа английска гимназия в София

admin

1,5 млн. лв. за строеж на нова зала за художествена гимнастика отпусна кабинетът

ivan

Напишете коментар