Днес ви срещаме с Варвара Вълчанова, която реставрира стари родопски къщи. От професията на мазач днес тя проектира къщи за хора по цял свят. Пред европейския лукс, избира атмосферата на село.
Махала Раховица е част от родопското село Косово. Покривите на къщите в Косово са истински родопски покриви – от каменни тикли, и това му дава облик, който много други села са загубили. Около селото има много диви животни – сърни, диви прасета, косове, а гората дава своито плодове и на хората – гъби, череши, ябълки, билки.
„Тук попаднах преди 20 години точно. Казвам се Варвара Вълчанова и съм архитект по образование. Завърших образованието си в Гренобъл, Франция. Там специализирах две години архитектура в Института по земно строителство. Това, което правя тук от години, е да реставрирам къщи с местни материали – камък, дърво и глина”.
Техниката за работа с естествени и природосъобразни материали е стара почти колкото света. Варвара разказва, че в Западна Европа днес така са направени най-скъпите и луксозни домове. Отнема й близо две години, за да реставрира родопските къщи в село Косово, като запазва автентичността на архитектурата им. Според нея има завръщане към този тип строителство не само от страна на българина – апетит има и от модерния европеец.
„Сега ще направим смес за фугиране. Ще забъркам земята с вода, ще добавим малко вар и ще направим една фугичка. Този материал може да се използва за изолация със слама – аз съм си направила така и пода, и тавана. Сламата изолира, защото в нея има въздух. Въздухът е изолаторът. Техниките са стари колкото човечеството. Археолозите се натъкват непрекъснато на такива стари градове, които са направени от материала земя.”
Варвара е сред малкото жени в България, които са специалисти в строителството. Първата й работа е като мазач.
„От дете исках да бъда архитект, може би защото съм от такова семейство. От първата си до последната си година учих във Франция, в Гренобъл. Училището, в което бях имаше Институт по земно строителство. Междувременно бях на стаж в Чили. Беше много интересен момент в моя живот. За 6 месеца бях в Патагония, Чили, където се строеше от дърво.”
„Докато учех, трябваше да работя. И така започнах работа с други двама студенти като мазач. Ние измазвахме с глина, със земя, стари френски къщи, които бяха изцяло със земя, и ги реставрирахме с цветни мазилки. Така се докоснах за първи път до земята и се влюбих – тя имаше специфична миризма, това бяха едни невероятни пастелни цветове и оттогава досега не съм престанала да съм влюбена в този материал.”
снимки: Сю-Ан Паке
„Винаги съм си мечтала за България. През всичките години имах нужда от едно закотвяне тук, мечтаех за къща в България. И всичко това го намерих тук. (…) Родопската къща – нейният първи етаж, е изцяло каменен, защото зимно време пада сняг и имаме нужда от едни много добри основи. Първият етаж е винаги каменен, вторият етаж е вече гредоред – дървена конструкция с пълнеж от глина и слама.”
„Това е моят родопски дом. Тук израснаха трите ми деца и те се чувстват родопчанчета. (…) Подът под нас е пълнеж със земя и слама, таванът също. Стените са от земя също, изолирани са с тръстика и това ни дава един много приятен вътрешен климат, микрокомфорт. Земята регулира влажността на въздуха – той е почти винаги 50% и по този начин дишането е най-благоприятно.”
Тези къщи са устойчиви поне 300 години, твърди Варвара и обяснява:„Земята не е устойчива на вода, но когато е на добри основи и има добър покрив издържа изключително много дълго време. За земната къща трябва да има добри ботуши и добра шапка. Мечтая си да остана и да живея в Родопите и от тук да проектирам други къщи за хората – това вече се случва. Вече има хора, които желаят да си построят къщи по този начин.”
Обиколила целия свят, Варвара се чувства най-пълна тук, в сърцето на Родопите. Мечтае да създаде Център за майстори в България. Всяко лято води студенти от България и Европа в село Косово, за да предаде уменията и любовта си. А една поговорка я води винаги напред: „Когато изгубиш пътя си – спри, погледни назад и виж откъде идваш“.
източник: ladyzone.bg
