Разглеждайки управлението на Адолф Хитлер – немски политик и лидер на нацистката партия, определено можем да достигнем до извода, че той е бил изключителен почитател на грандоманията във всяко нейно значение. Любител на идеята, че Германия може да се превърне в най-великата страна в света, той преследва тази идея и я приема за своя мисия. Интерпретирайки това от архитектурна гледна точка, попадаме на стотици архиви – проекти на реализирани и нереализирани сгради и съоръжения, които показват именно този негов стремеж към показно величие.
Най-големият проект, а също и най-любимият за ръководителя на Третия райх е планът за реновация на Берлин – Welthauptstadt Germania (Световна столица Германия). За изготвянето на проекта на идеята си, Хитлер се обръща към Алберт Шпеер – министър на въоръжението и военното производство, но архитект по образование. Той е един от най-добрите и изкусни проектанти за ерата си, а в същото време и един от най-приближените хора до държавния глава.
Планът е изключителен с мащабите си и комплексността си – включва елементи на градското планиране, обществени и жилищни сгради и ландшафтни решения. Някои от проектите, включени в него, са реализирани, но по-голямата част от тях остават неизпълнени поради неблагоприятен за нацистите развой на Войната. Основната му идея се разбира и от името, а именно –
БЕРЛИН ДА СЕ ПРЕОБРАЗИ В ГРАД, ДОСТОЕН ДА БЪДЕ “НОВАТА СВЕТОВНА СТОЛИЦА”.
Какви проекти се предвиждат?
В книгата си Mein Kampf Хитлер пише, че съвременните градове, за разлика от древността, вече нямат забележителности и добро градско планиране, но също и че държавата трябва отново да направи сградите си по-публични. Поради голямата си страст към древните империи, Хитлер и Шпeeр се вглеждат именно в архитектурните традиции на Рим и Древна Гърция, за да създадат своя мегапроект.
Градоустройствени оси
Едно от решенията, които се предвиждат, е реализирането на две основни градоустройствени оси – изток- запад и север-юг. Предвиждат се два основни булеварда, които да очертаят тези оси. Идеята е те да преминат през целия град – от край до край, като това да обособи четири отделни градски сектора и да реши транспортните проблеми на града. Булевардът по оста изток-запад е с проектна дължина от 50 км., а този по оста север-юг се предвижда да бъде над 120 км..Освен това се предвижда изграждането и на няколко ринга, обслужващи Берлин.
Голямата зала
Това е най-важната сграда, която е предвидена в мегапроекта за реконструкция на Берлин. Ситуирана е в северния край на булеварда, разположен по градската ос север-юг.
Дизайнът и технологията й на строителство са до голяма степен заимствани от Римския пантеон.
С ВНУШИТЕЛНАТА СИ ВИСОЧИНА ОТ 320 М., ГОЛЯМАТА ЗАЛА ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В НАЙ-ГОЛЯМАТА КУПОЛНА ПОСТРОЙКА В СВЕТА.
Капацитетът й се равнява на над 180 000 посетителя, като основната идея зад функцията й е тя да се превърне в своеобразно “светилище” на нацистката власт. Хитлер мечтае именно там да изнася своите речи пред гражданите на новия град – Световната столица Германия.
Изследване на учени, представено по скандинавския исторически канал Viasat History разкрива, че ако сградата бе реализирана, то тя щеше да има собствена атмосфера. Според специалисти при изпълването на пълния й посетителски капацитет, изпаренията от издишания въздух на посетителите биха създали облак, който е сравним с дъждовните облаци, съществуващи свободно в атмосферата на земята. Това, от своя страна, би създало конденз и подобно на дъжд явление вътре в залата.
Големият площад
На юг от залата е предвиден огромен площад, който е трябвало да събере всички представителни сгради на административната власт. Подобно на Римския форум, той е планиран така, че да бъде достъпен за обществото и да се превърне в културно средище, като в същото време да приюти най-съществените държавни институции. Преобразуването на площада включва: дворецът Фюрер, великогерманския Райхстаг , сградата на Райхстага, обслужващата сграда на Върховното командване на Вермахта и новата офис сграда на канцеларията на Райха .
Друг интересен композиционен елемент в сърцето на Световна столица Германия е отразителният басейн с размери 1200 х 400 м. Позициониран северно от Голямата зала, неговата основна художествена функция в композицията на градското ядро е именно отразяването на купола на залата.
Според мнозина експерти, идеята за басейна е взаимствана от открития през 1923г. Отразителен басейн до Мемориала на Линкълн във Вашингтон. Общата водна повърхност на берлинския басейн обаче възлиза на 15 пъти водната повърхност на този в столицата на САЩ.
Конструктивните проблеми, които застрашават проекта
Паралелно с процеса на проектиране протича и мащабно изследване на почвените слоеве и подпочвените води на Берлин. Оказва се, че почвата там е недостатъчно стабилна, за да поеме механичните натоварвания на сгради от подобен мащаб. Поради това се предлагат няколко решения, които би трябвало да преодолеят проблема. Едно от тях включва поставянето на дълбоки фундаментни стоманени и стоманобетонни пилоти, които да подсилят почвата под нивото на фундаментните плочи на тези сгради. Подобна техника на строителство е добре позната и до днес и широко прилагана в строителството на небостъргачи. Друго популярно решение е изграждането на изпитателно стоманобетонно тяло.
Наречено Тежкотоварното тяло (Schwerbelastungskörper), съоръжението има за цел да изпита носимоспособността на песъчливата и на места блатна почва на Берлин. Обемно-пространственото му решение представлява цилиндър с височина 18 м и тегло, възлизащо на 12 650 тона. Масивната стоманобетонна конструкция симулира товарите, който високото налягане от тежестта на сградите би създало върху земните пластове.
Изследванията на сградата сочат, че
ЗА ПЕРИОД ОТ 2 ГОДИНИ СЪОРЪЖЕНИЕТО Е ПОТЪНАЛО С БЛИЗО 20 СМ.
Това доказва неблагоприятния характер на почвата на Берлин за подобен тип конструкции.
Съдбата на мегапроекта днес
Някои отделни по-малки сгради, съоръжения, булеварди и паркове, предвидени в плана на Хитлер и Шпеер, са реализирани или техният строеж е бил започнат. Въпреки това идеята за Световната столица Германия умира заедно с нейния създател Адолф Хитлер след края на Втората световна война и загубата на Германия в нея.
ВЪЗХИЩЕНИЕТО НА УЧЕНИ И АРХИТЕКТИ ОТ ЦЯЛ СВЯТ КЪМ ИЗКУСНАТА ПРОЕКТАНТСКА РАБОТА НА ШПЕЕР ОСТАВА И ДО ДНЕС.
Повечето от оригиналните чертежи, както и голяма част от макетите на сградите се съхраняват в Берлин. Те са разпръснати в няколко от големите музеи в немската столица, както и в Държавния архив на Германия, и могат да бъдат видени от посетителите им.
Всеки период от историческото развитие на човечеството оставя своите отпечатъци върху цивилизацията. Културни, етнически или материални, тези следи могат да предопределят хода на развитие на цели градове и региони, на цели нации. Независимо от естеството на политическите възгледи на Хитлер и историческия контекст на периода, планът за Световна столица Германия остава едно от най-значимите и мащабни постижения на архитектурното изкуство и до днес.
източник: stroiinfo.com
