Invest Build Media
Имоти и строителство

Има ли шанс за панелките?

Историята на панелното строителство започва в САЩ в началото на ХХ век в предградие на Ню Йорк. А в Европа първите страни, които приемат това строителство, са Великобритания и Германия.

У нас те се появяват една в началото на 50-те години на миналия век и са обусловени от развитието на индустриализацията и миграцията на хората към градовете.

Първите панели в България са произведени през 1957 г., а през 1958 г. в София е построена опитна 4-етажна сграда. От края на миналия век европейските държави и България включително се опитват да се справят с панелното наследство.

„Искам да разсея тази широко разпространена теза, че едропанелните жилищни сгради у нас са с някаква намалена надеждност и дълготрайност и че след известно време трябва да ги разрушаваме. Надеждността на тези сгради е абсолютно еднаква с тази на всички останали сгради, строени по различни системи и не можем да говорим за временно пребиваване на жилищните едропанелни сгради. Те от гледна точка например на сеизмични въздействия са много по-устойчиви от всички останали строителни системи“,  каза пред БНР Проф. д-р инж. Димитър Назърски – експерт и преподавател в УАСГ.

При едропанелните жилищни сгради в контакта на едрите панели – стенни и подови – връзката е със стоманени закладни части. В УАСГ сме правили множество обследвания – има не повече от 10-15% от връзките с начална степен на корозия, която не е фатална. Философията на тези сгради е един вид лего, като в отделните елементи имаме заварки на стоманни закладни части.

При панелните сгради, особено при условията на земетръс, не може да се стигне до катастрофални разрушения“, коментира още той.

Ина Бояджиева – началник отдел „Контрол по енергийна ефективност“ към Агенция за устойчиво енергийно развитие – обяснява в „Нашият ден“:

„Сертификатът за енергийни характеристики на съществуващи сгради удостоверява класа на енергийна ефективност. За съжаление панелните блокове не са с много висок клас на енергийна ефективност, но те подлежат на енергийно обновяване.

Те не съответстват на актуалните норми за момента и това ги прави нискоенергийни.

В България е приета Национална стратегия до 2030 година с амбициозни цели за мерки за повишаване на енергийната ефективност и енергийно обновяване на сградите“,  допълни пред БНР Ина Бояджиева – началник отдел „Контрол по енергийна ефективност“ към Агенция за устойчиво енергийно развитие.

 

Вижте още

ДНСК спира за постоянно след седмица строителството на сградата „Златен век“

ivan

Откриха модернизираната пречиствателна станция на Шумен

admin

Инж. Светослав Глосов стана председател на Управителния съвет на АПИ

ivan

Напишете коментар