Invest Build Media
Туризъм и Екология

Според експертите няма вредни храни, а има вредни количества

Колко здравословно е здравословното хранене, какви са хранителните разстройства, на какво се дължат и защо няма вредни храни – тези теми дискутираха специалистът по хранене д-р Райна Стоянова и психиатърът д-р Анета Аничкина в предаването „Тази неделя“ по бТВ.

Въпреки че на пръв поглед няма спор дали е добре да се храниш здравословно, манията по здравословното хранене всъщност е вид хранително разстройство – орторексия.

Учим хората да се хранят с мисъл – без пакетирани и консервирани храни, но това не трябва да се превръща в мания и да е цел на живота през цялото време, коментира д-р Стоянова. Д-р Аничкина добави, че времето, което даден човек посвещава на темата хранене, е показателно – при хранителното разстройство то бавно и постепенно заема голяма част от ежедневието, превръща се в доминанта. В този момент обаче човекът е лишен от критичност да разбере какво се случва, не вижда проблем и не търси помощ самостоятелност.

Д-р Аничкина коментира още, че е трудно да се посочи хранителното разстройство у човек. Това е конгломерат от симптоми, които преминават от едни в други. Едва една трета от тези проблеми започват и завършват с една и съща диагноза. Две трети от хранителните разстройства преминават от едно в друго – анорексия нервоза, булимия нервоза, орторексия, периодично преяждане, хранене, последвано от очистителни техники, трансово ядене и пр. Основният симптом, който се наблюдава, е промяна в хранителното поведение.

По думите ѝ физическото и психическото измерение на проблема вървят паралелно.

Д-р Аничкина обясни, че „една от характеристиките на хранителните разстройства е, че личността се опитва да решава психични проблеми, свързан с високи нива на стрес, контролирайки храненето си. Проблемът е свързан и с генетични особености. Знаем, че са засегнати две медиаторни системи – серотониновата и допаминовата. При засягане на първата се появява тревожността, на базата на която се променя стилът на хранене. Тези хора успяват да контролират и да намаляват все повече и повече количеството и ли да избират здравословни храни. При дисбаланс в допаминовата система тези хора нямат преживяването за удоволствие и контролирането на храненето, дали количеството или качеството, компенсира и създава усещане за удоволствие. Получава се пристрастеност, равносилна на ефекта от екстази. Това създава всепоглъщащата обсесивност, насочена към това какво и колко се яде“.

По думите на д-р Стоянова няма вредна храна, има вредни количества. Например бялото брашно, белият хляб може да са вредни за хората с проблеми като диабет. Тогава трябва да се ограничават количествата. В никакъв случай обаче не може да се обявява, че бялото брашно е вредно или пък кифлите. Вредни са консервантите, набухвателите, оцветителите. Половин – една кифла веднъж или два пъти седмично не би се отразило на здрав човек. Проблем биха били пет кифли на ден систематично.

Вижте още

Американско списание класира Хърватия като световна дестинация на годината

admin

България Еър добавя нови честоти на полетите си през юли и август

leni

България предлага единна европейска стратегия за енергийна ефективност в туризма

ivan

Напишете коментар