Намиращо се на 230 километра от столицата София и на 47 километра от границата с Гърция, селцето Долен изглежда като изгубено във времето архитектурно чудо. То лежи на 1020 метра надморска височина, сгушено между върховете на Западните Родопи и е обявено за архитектурен резерват още през 1977 година. Този статус си заслужава благодарение на запазените къщи от епохата на Българското Възраждане, които се вплитат в хармонична симбиоза с природата, предоставяйки неповторимо изживяване на посетителите.
В сравнение с по-известните Лещен и Ковачевица, които привличат множество туристи, Долен изглежда като замръзнал във времето. Старите къщи с великолепната си архитектура са останали празни и забравени, а почти на всяка от тях може да се намери некролог. Масивният характер на вратите им е заключен с катинари, паяжини се разпростират по ъглите им, а прозорците, които не са със спуснати дъски, са счупени.
Между къщите се намира горска растителност, която покрива стените им със своята изящна природа. Тя обхваща сградите като защитна обгръдка, предпазвайки ги от разрушаване. През цялата дивост и запустялост на селото, посетителите може да усетят духа на изчезването и обречеността, но също и импулсите на началното, на трайността и желанието за живот.
В центъра на селото се издигат указателни стрелки, насочващи към ключовите атракции – чешмата, амфитеатъра, църквата и каменния кръст. Някои къщи се запазват, а на други се извършва реставрация. Улиците са обитани и от няколко бездомни кучета.
Сред всички тези образи има и един старец, който отваря вратата на своята къща и се усажда на пейката пред нея. Има и туристи, които идват, разглеждат и продължават своя път. Но местните жители се намаляват с времето, основно поради напредналата възраст. Все пак село Долен остава едно място, което приказно пренася както посетителите, така и местните обитатели във времето, когато надеждата и животът бяха по-светли и пълни с възможности.
