Над 200 души се събраха на обществено обсъждане против изграждането на фотоволтаичния парк край Кюстендил, се разбра от пресконференция, дадена от народният представител от „Възраждане“ Димчо Димчев и Цветомира Маринова – председател на общинската структура в града.
„Кюстендил има едно гражданско общество, което живо се интересува от този проблем, защото изграждането на фотоволтаични паркове в нашата община, а и в цяла България, се извършва на земеделските земи. От „Възраждане“ алармирахме обществеността , запознахме ги с проблема и този път се събраха много хора, които не са съгласни с унищожаването на плодородните ни земи.“, каза Димчо Димчев пред журналисти.
Цветомира Маринова припомни, че на общественото обсъждане преди 6 месеца е имало 15 човека, в това число и хората от фирмата-инвеститор, архитектите, специалистите по екологични оценки и хора от общината.
„Общо взето обществените обсъждания досега преминаваха едва ли не тайно и при закрити врати, но този път „Възраждане“ успя да алармира обществеността за големия проблем, който е надвиснал над областта ни.“, коментира Цветомира Маринова.
Димчо Димчев показа документи, че фирмата, която е наета – „Аква Тера консулт“ ЕООД, да изготви екологичната оценка има над милион и половина оборот за 2020-2021 година.
„Когато идва един инвеститор и е готов да вложи повече от 150 милиона в фотоволтаичен парк, той със сигурност иска да няма никакви пречки пред себе си. Интересно е, че въпросната фирма, която прави екологичните оценки е дала становище, че земите предвидени за въпросния фотоволтаичен парк са каменисти, почвата е негодна, не ставала за земеделски земи. Те въобще не са предвидили, че там е хабитат на шипоопашата костенурка.“, допълни Димчо Димчев.
Той показа документ, на който пише, че през 2015 година 700 застрашени костенурки са пуснати в Пернишко и Кюстендилско с разрешение на българските власти.
„Другият момент е, че хората са крайно изнервени от ситуацията, това е нов вид енергия, на населението не му е ясно какво точно представлява. От „Възраждане“ не сме против зелената енергия, но искаме подобни соларни паркове да бъдат изградени върху бившите промишлени зони, там, където почвата вече е негодна за земеделие. Нека не превръщаме овощната градина на България, както е известен Кюстендил в соларната градина на България. За чий интерес 1200 декара плодородни градини ще се отровят и превърнат в гробище – това ли ще завещаем на децата ни.“, каза в заключение Димчо Димчев.
