Около 30 милиарда евро ще струва изграждането на транспортните коридори на Западните Балкани. Това показва сметката на лидерите от региона, която обяви премиерът Бойко Борисов на откриването на Инвестиционния форум на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в централата на банката в Лондон.
Още около 5 млрд. евро ще струва изграждането на дигитална инфраструктура в региона. Основните коридори, които са акцент на днешната срещата, са номер 4, 8 и 10, информира премиерът Борисов.
„Планът, който предлагаме, е изключително изгоден за всяка една от държавите. Когато има тези транспортни коридори, всяка една столица ще може да има достъп до нея с жп линия и магистрала и съответно интернет“, заяви Бойко Борисов.
Министър-председателят информира, че на срещата на лидерите от Западните Балкани с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, която ще се състои на 1 март в София, ще бъдат представени всички проекти. Тогава всеки от шестимата лидери ще обяви кой точно какво ще финансира по тези проекти.
Борисов добави, че вече има и някои готови отсечки по тези транспортни коридори. На срещата в София всеки от лидерите трябва да обяви кои точно части от тези проекти са вече са построени и колко точно финансиране е нужно за тяхното завършване. По думите на Борисов реалистично е да те за бъдат изцяло завършени до 7-8 години.
Европейската банка за възстановяване и развитие ще продължи да подкрепя трансгранични проекти на Западните Балкани. Банката ще подпомогне и завършването на транспортните коридори 8 и 10. Работим и по проекта за жп инфраструктура, който ще свърже България с Република Македония. Това обяви от своя страна председателят на финансовата институция Сума Чакрабарти на откриването на Инвестиционния форум, посветен на Западните Балкани.
Той добави, че се работи и по т. нар. Магистрала на мира – Сърбия, България, Румъния – Сърбия, Косово, Македония. Преди няколко дни е било подписано споразумението за финансиране на 38,5 млн. евро, свързани с този проект, информира Чакрабарти.
Председателят на ЕБВР допълни, че са подписани споразумения с TANAP, за бъде финансиран проектът TAP. По този начин каспийски газ ще може да минава през Балканите и Западна Европа. По думите му освен изграждането на нужната инфраструктура в региона, трябва да се създадат необходимите условия за единен инвестиционен пазар, който включва хармонизация на правила, тарифи, предоставяне на необходимите условия за улесняване на чуждите инвестиции. „Всичко това би допринесло за развитието на икономическото пространство на Балканите“, заяви Сума Чакрабарти. Банката винаги се стреми към практически решения, продължи той. Ще бъде създадена и фондова борса, която свързва държавите от Балканите. Той бе категоричен, че за тези държави трябва да има ясна перспектива за ЕС, защото това дава цел.
Сума Чакрабарти заяви, че този форум се е превърнал в неделима част от т. нар. Берлински процес и е много силно послание. Той добави, че само миналата година лидерите на този регион са се срещали повече от 10 пъти, което подсказва и задълбочаващото сътрудничество и взаимодействието между тях, и привлича вниманието за инвестиции в региона.
