Invest Build Media
Архитектура и Дизайн

В коя държава най-много от жителите притежават собствено жилище?

Във филма „Ненормално богати азиатци“ (Crazy Rich Asians) главните герои обикалят из разкошни имения и луксозни хотели от колониалната епоха в Сингапур.

В реалността обаче повечето семейства в малката азиатска държава живеят в скромни апартаменти, построени от правителството, пише Bloomberg.

Кооперациите са високи, концентрирани в гесто населени квартали, които в повечето части на света биха предизвикали асоциация с висока престъпност, лошо качество на живот и много хора биха ги определили като гета.

В Сингапур обаче бетонните блокове са добре поддържани от държавата, а практичните им апартаменти често се ремонтират с голяма грижа от собствениците, които често прибягват до услугите на интериорни дизайнери и не пестят материали.

Каква е причината, поради която държавата с най-голяма концентрация на милионери на глава от населението в света и един от най-скъпите имотни пазари в Азия успява да осигури жилища, достъпни дори и за младите работещи семейства?

Отговорът се крие в решения, взети преди повече от половин век, довели до това, че днес Сингапур е страната са най-голям процент собственици на жилища в света. Над 80% от населението живее в домове, построени от държавата.

За туристите и гостите на Сингапур колониалната архитектура е един от символите на островната държава, но днес от традиционните вили в английски стил с големи дворове и градини са останали едва няколкостотин.

Дивгателят на имотния бум, който започва в края на 50-те години, има далеч по-скромни корени. Успешната икономика на острова, който през XIX и първата половина на XX век се превръща в едно от ключовите пристанища в азиатско-тихоокеанския регион, привлича стотици хиляди имигранти от Китай, Индия, Малайзия и много други държави.

Нито правителството, нито частният сектор обаче успяват да се справят с осигуряването на подслон за толкова голям брой хора. По улиците се издигат дву- и триетажни постройки, в който цели семейства живеят в една стая с размер от няколко квадратни метра.

Хигиенните условия са почти нулеви, а напрежението и конфликтите на расова основа са ежедневие.

През 60-те години на миналия век правителството създава Съвет за жилищното строителство, чиято задача е да осигури евтини жилища под наем за хората с ниски доходи. През 1961 г. в един от гъстонаселените кварталите на Сингапур, в навечерието на един от големите мюсюлмански празници, избухва пожар, който изпепелява площ с размера на осем футболни игрища.

16 000 души остават на улицата, но само за година Жилищният съвет успява да намери жилища за всички пострадали, с което спечелва и доверието на скептичните граждани.

До средата на 60-те години над 400 000 души си намират дом по програмата. В началото апартаментите, които осигурява държавата, са доста спартански. Те са разположени в 10-етажни блокове, които разполагат с по 12 апартаменти на всеки етаж. Няма никакви екстри, освен клекало и душ, но сградите са чисти и поддържани.

Така, поне временно, жилищната криза е решена с настаняването на милиони хора в държавните общежития. Истинският имотен бум обаче започва през 1964 г., когато правителството започва пряко да субсидира покупката на жилища.

Купувачите нямат право да ги продават в срок от пет години, но след като той изтече, много от тях успяват да реализират значителни печалби. Днес един тристаен апартамент в т. нар. „панелки“ в Сингапур може да струва над 150 000 долара.

Държавните кооперации се изграждат в специално планирани за целта квартали, които разполагат с цялата необходима инфраструктура – детски градини, магазини, заведения за хранене и т.н. В по-големите има и поликлиники, библиотеки и други обществени сгради.

През 1989 г. властите въвеждат и квоти, които изискват във всяка кооперация да има представители на всички основни етнически групи – китайци, индийци и малайзийци. Целта е да се предотврати образуването на расови „анклави“, каквито са характерни за много от „работническите“ квартали по света.

Много държави поставят фокуса на своята жилищна политика върху най-бедните слоеве от населението, като често позволяват бетонните квартали да се превърнат в гета, където процъфтяват престъпността и насилието. Сингапур обаче поема по друг път с разбирането, че тези жилища са най-големият актив, който населението притежава.

Жилищният съвет не само поддържа и ремонтира фасадите на сградите и площите около тях, но и периодично ги оборудва с нови асансьори, тротоари и други „екстри“.

Потенциалната печалба, която сингапурците могат да реализират с повишаването на стойността на жилищата, става толкова важна за тях, че се превръща в политически инструмент.

През 1980 г. управляващата Партия на действието обещава, че ще приоритизира поддръжката на районите, от които има избрани нейни народни представители. Вероятно това е една от причините, че тя никога не е губила на избори.

Към момента в Сингапур има над 1 милион апартамента, построени по държавната жилищна програма. Само през последната година са продадени над 16 000 нови жилища, а още поне 70 000 са в процес на изграждане.

Повечето от тях все още запазват скромния и практичен дух от предишните десетилетия, без да предлагат кой знае какъв лукс на своите обитатели. Но вече има и блокове, в които екстрите се увеличават, а някои от тях дори напомнят за затворените жилищни комплекси в развитите западни държави.

Цените също варират в зависимост от профила на евентуалните купувачи.

Каквато и да е цената, която правителството иска за имотите обаче, с изтичането на петгодишния период, в който препродажбата е забранена, стойността им се покачва многократно.

В един от комплексите, чието строителство започва през 2009 г., субсидираните от държавата четиристайни апартаменти се продават за около 270 000 щатски долара, а сега се търгуват за над 570 000 долара.

 

източник: profit.bg

Вижте още

Президентът: В УАСГ се задава бъдещият облик на България

ivan

Подобряват предоставянето на кадастрални услуги в София

ivan

Баня в мансарда – оазис на спокойствието под покрива

leni

Напишете коментар