Сензорните дисплеи, популярни още и с названието „тъчскрийн“, в момента са незаменим елемент от почти всяко мобилно устройство. За много хора е трудно да си представят бъдещите устройства без този компонент.
Учени от Университета „Карнеги Мелон“ обаче работят върху замяната на този елемент от мобилните устройства. Ръководител на екипа е Крис Харисън, който заедно с колегите си има за задача да си представи и реализира света на компютрите след 25 години.
Учените от FIGLAB, както те наричат проекта и лабораториите си, вече са създали доста неща. Всички те са различни концепции за бъдеще без сензорни дисплеи в традиционния им сега вид. Например електропроводима боя, която може да превърне всяка стена в огромен сензорен дисплей, като просто върху нея се прожектира изображение.
Друго творение е умен часовник, който използва ръката на притежателя си за платно за прожектиране на изображенията. Има и устройство, което да симулира усещането за допир във виртуална реалност.
Екипът на Харисън възприема сегашните сензорни дисплеи не като върхът на тази технология, а едва като нейното начало. Разработката на нови технологии и идеи обаче отнема време. Харисън казва, че 90% от създадените от FIGLAB прототипи, ще се провалят и няма да постигнат нищо.
Причините за това ще са най-различни. Неподходяща концепция, погрешна реализация, липса на адекватни към дадения момент технологии. Може и някоя идея да звучи чудесно на думи, но реализацията ѝ да покаже, че не е практична. А може и всичко да е чудесно, но просто потребителите да не приемат разработката и да предпочетат нещо друго.
Всичко това е нормална част от живота на всеки учен и е естествен елемент от разработката на нова технология. За момента няма учен, който да може да предвиди какво ще се случи, казва Харисън. Но това не спира учените, а напротив – мотивира ги да търсят неизвестното. Девет от десет идеи може да се провалят, но десетата може да се окаже революционна. Именно това е и целта на учените в търсенето на технологията, която ще замени сензорните дисплеи.
