България има уникалната възможност да поеме минимален риск и да се включи на ранен етап в потенциалната световна финансова революция. „Копаенето“ на криптовалути е доходоносен бизнес, който носи около 100% годишна възвращаемост, без да отчитаме потенциалното увеличение на цената в следващите години. Ако вместо в самолети, бяхме инвестирали 2 млрд. лева в копаене на криптовалути, то днес щяхме да сме ги увеличили до 4 млрд. лева, а след 4 години до 32 млрд. лева. Естествено, за подобни действия имаме нужда от адекватно правителство, което разбира модерния свят и неговите възможности, коментира за Безплатен вестник „Младост“ икономистът Деян Николов – трети в листата на ПП „Възраждане“ за 23 МИР – София.
Какво е биткойн?
Това е нова технология, която позволява прозрачни транзакции между потребители в интернет. Биткойн използва блокчейн (peer-to-peer) мрежа между подателя и получателя. Участват само тези две страни, за разлика от всеки друг метод за прехвърляне на валута. Правителството не контролира или регулира биткойн, което прави тази валута неподатлива на икономически сътресения. Стойността на биткойна се договаря от подателя и получателя, а не от институция. Дори ако икономиката се срине, биткойн може да оцелее.
Защо биткойн може да замени златото?
Биткойнът върви усилено по стъпките на златото (11 трилиона долара), като капитализацията му вече стигна 1 трилион долара. Освен това има някои основни прилики между златото и биткойна, което го прави негов идеален наследник. Добива се трудно, защото сложността на алгоритъма за валидиране расте експоненциално, като в момента са добити около 18 милиона биткойна, но изчисленията показват, че останалите 3 милиона ще се добиват в продължение на още 120 години. Има лимит от 21 милиона и никой не може да реши да „печата“ биткойни. Неразрушим е, защото се съхранява на милиони устройства в цял свят. Всички потребители участват в контрола на транзакциите, но всеки е анонимен, което е най-силното му качество. Оскъдността на криптовалутата я прави по-скъпа в свят, който постоянно печата пари. Все повече големи компании използват биткойна като средство против инфлацията. Тесла на Илън Мъск скоро закупи биткойни за над 1 млрд. долара, а Амазон приема плащания в биткойни. Интерес има и от редица правителства, които имат огромни компютърни центрове за валидиране на транзакции, което им носи биткойни. Това са т.нар. ферми за копаене на криптовалути.
Китай инвестира най-много в „копаене“, но я следват още много други, като САЩ, Русия, Исландия, Норвегия, Канада и други. Прогнозите са, че цената на биткойн в близките години ще достигне 200 хил. долара. Капитализацията все още е 1 трилион долара, а криптовалутата не е в масова употреба. Ако държава като Китай признае биткойн за официална валута, може една икономика от 14 трилиона долара да се трансформира в биткойни, което ще сложи началото и за останалия свят. Ако целият свят започне да използва новата криптовалута, цената ще скочи около 90 пъти.
