Цените на боба и лещата продължават да се задвижват в горещата зона, където 10 лева за килограм стават все по-нормално явление. Въпреки минималното производство в страната, влиянието върху цените е очевидно.
Икономистът Невена Петрова коментира, че хранителните стоки се продават в условия на свободен европейски пазар и забележително е, че ограничителни мерки, които да противоречат на европейското законодателство, трудно могат да бъдат въведени. Българският потребител, по думите й, изпитва директно последствията от колебанията на международния пазар. Тя вижда необходимостта от въвеждане на регулации, въпреки свободния пазар и конкурентоспособността. Невена Петрова също акцентира, че разликата в субсидиите за българските животновъди и тези в ЕС играе значима роля.
За Невена Петрова е важно, че потребителите трябва да бъдат информирани за произхода и начина на отглеждане на хранителните продукти. Отбелязва също, че важно е да се осигури равен достъп до пазара. Вече през много години асоциациите на производителите се борят за равнопоставеност на пазара.
Ситуацията на българския пазар също е в фокуса на вниманието. Невена Петрова споделя, че 65% от дистрибуционните пазари се държат от търговските вериги. Тя подчертава, че диалогът е необходим, за да се гарантира подкрепа на българските производители. Земеделските производители притежават знания и умения, които могат да доведат до висококачествени продукти, но те не са експерти в областта на търговията и логистиката. Невена Петрова настоява, че държавата трябва да наблюдава за монополни практики на веригите.
Контролът върху сивия сектор е още един важен аспект, според зеленчукопроизводителя Иван Кабуров. Този сектор създава неконкурентни условия, като някои производители избягват плащане на данъци.
За пример Иван Кабуров споделя, че някои производители използват нелегални методи, като „оборотни кашони“, за транспортиране на своята продукция. Той самият предприема иновативен подход, използвайки нови опаковки за всяка нова партида от фермата му. Това обаче води до по-високи разходи за продукцията.
Той изразява загрижеността си за ефективността на помощите, които се предоставят, посочвайки, че те се раздават като кръпки и не решават проблемите дългосрочно. Иван Кабуров подчертава необходимостта от определени правила и структура, които да улеснят баланса между производители и търговци. Той настоява, че проследяемостта на веригата от производител до потребител е ключова.
Според него обединението на българските производители в сдружение, работещо със стандартни правила и разпределение на задачите, е предпоставка за подобряване на ситуацията. Иван Кабуров също отбелязва, че текущото усилие на правителството за решаване на проблемите е обнадеждаващо и ако се проведе успешно, то ще доведе до положителни резултати както за производителите, така и за потребителите.
