В навечерието на Деня на труда българите доволни от парите, които получават в работата си, са малко повече от недоволните, според данни от национално представително проучване на „Галъп интернешънъл“ за отношенията на българите към работата им, проведено между 13 и 22 април сред 817 души.
53 на сто от работещите пълнолетни българи декларират, че са доволни от парите, които получават от работодателите си, 44 процента – че не са. Данните идват на фона на сравнително по-добрите показатели за икономиката и пазара на труда в последно време, но не показват решително превъзходство на задоволителните оценки. Положителните оценки „водят“ с малко, но и делът на отрицателните е чувствителен, коментират от „Галъп“. При отчитането на този показател, хората си дават сметка не само за размера на заплащането, но и за възможността или невъзможността да си намерят друга по-добра работа, за съотношението труд/заплащане и т.н.
43 на сто от пълнолетните българи твърдят, че работят и са доволни от работата си. 18 процента работят, но не са доволни. 19 на сто не работят, но като цяло са доволни от работата си досега, а 10 на сто не работят в този момент и не са доволни от работата си до този момент. 7 процента казват, че още не работят, а останалите се затрудняват да отговорят.
Според социолозите в данните се оглежда оценката за условията на труд, но повече проличава личната самооценка, затова и оптимистичните изводи биха били прибързани. Най-доволни са хората, които имат и най-високо образование. Пенсионерите изглеждат в сериозна степен доволни от трудовия си път. Данните няма как да показват обективната картина на пазара на труда – те разкриват субективните усещания в обществото, отразени в декларациите на респондентите, уточняват от „Галъп“.
58 на сто от работещите казват, че са доволни от шефовете си, 24 на сто не са, а 13 процента нямат шефове.
Очакванията на българите за безработицата са на ниски нива в сравнение с предходни периоди. През април 20 на сто очакват повишаване на безработицата и това е най-ниската точка от години. В последните няколко години тези очаквания се движиха около 40 на сто, а по време на кризата дори преминаваха нива от 70 процента, припомнят от „Галъп“. Междувременно растат очакванията безработицата да остане на нива като сегашните (47 на сто през този месец), а очакванията за намаляване на безработицата се движат напоследък на нива около и над 10 на сто, като този месец са 14 на сто. Това означава, че песимизмът за трудовите перспективи остава преобладаващ, но намалява, коментират социолозите.
