Според Службата на Европейския съюз за климатични промени „Коперник“, светът е преминал прага на затопляне от 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива, който според учените не бива да бъде надхвърлян, за да се ограничат максимално щетите от климатичната криза. Тази тревожна констатация бе направена от Службата на Европейския съюз за климатичните промени „Коперник“.
Данните показват, че границата е премината в продължение на 12 последователни месеца, а януари 2024 г. е бил най-топлият в историята на проучванията. Освен това, 2023 г. е потвърдена като най-горещата календарна година от средата на XIX век насам, а всеки месец от юни до декември е бил по-топъл от съответния месец от всяка предходна година.
„Този нов температурен етап е сеизмичен момент за климата. Той съвпада с повишаването на глобалните емисии на парникови газове, които също достигат рекордно високи нива. Без значително намаляване на емисиите през следващите няколко години, ние ще надхвърлим дългосрочния праг от 1,5 градуса през следващото десетилетие и след това ще се сблъскаме с още по-голямото предизвикателство и колосални разходи, за да свалим температурата на планетата“, предупреждава д-р Стефани Ро – водещ учен в климатичната програма на WWF International.
В България, със своите свръхгорещи летни дни, постепенно се превръщат в обичайно явление. Лятото на 2023 г. се оказа третото най-горещо в страната за последните 44 години. Това непрекъснато води до увеличаване на броя на горските пожари и съпътстващите рискове за загуби от различен характер – от човешки животи и домове до инфраструктура и пропуснати ползи от спрени дейности. Критичното положение също така води до загуба на местообитания на растения и животни.
Проучванията сочат, че климатът в Южна България постепенно се доближава до гръцкия, което увеличава броя на горещите и сухи дни в годината. Това удължава пожароопасния сезон и разширява размера на горски площи, които могат да бъдат засегнати.
