И вторниците, освен понеделниците, след официални празници могат да бъдат почивни дни, когато празниците са в събота и неделя. Това ще стане възможно, ако депутатите приемат промените в Кодекса на труда, които минаха окончателно през социалната комисия в Народното събрание.
Когато официалните празници, с изключение на Великденските, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени, гласи текст от законопроекта, който бе приет от комисията, съобщава БТА. Това означава, че в година, в която Коледните празници се паднат и в събота, и в неделя, реално ще се натрупат пет поредни почивни дни. Това няма да важи за тазгодишните коледни празници, тъй като е предвидено, че законът влиза в сила от 1 януари 2017 г.
Същевременно при гледането в комисия днес е отпаднала възможността Министерският съвет да размества почивни дни през годината, но се запазва възможността при изключителни случаи правителството да може да обявява еднократно и други дни за неприсъствени за оказване на обществена почит към важни исторически, политически, културни и други особено значими събития, както и дни за честване на определени професии и за оказване на признателност. Одобрената редакция беше предложена от ПГ на ГЕРБ.
Ако поправките в Кодекса на труда бъдат приети от парламента, тогава догодина неработни дни ще бъдат 2 януари; 3 март; 14 и 17 април (разпети петък и понеделника след Великден); 1, 8 (понеделникът след Гергьовден) и 24 май; 6 и 22 септември; 25 и 26 декември. Днес обаче представителите на работодателските организации за пореден път се оплакаха, че поправките означават загуби за бизнеса.
По време на заседанието на комисията председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев и Румяна Георгиева от КРИБ отново възразиха срещу промяната да се почива в първите дни от работната седмица, ако празниците се падат в събота и неделя. Според Велев с това предложение се добавят три нови почивни дни и работните дни в годината се намаляват средно с три, тъй като всяка година между два и четири празника се падат в съботните и неделните дни.
„Работните дни в годината варират между 251 и 253, а с тази поправка всяка година работните дни ще бъдат 249“, каза Велев. По думите му това означава около 1.2% по-малък брутен вътрешен продукт, 400 млн. по-малко приходи в бюджета и 115 лв. на човек по-малко възнаграждение на година. „Като подарявате три почивни дни повече на избирателите, трябва да им кажете, че ще спечелят със 115 лева по-малко на година и ще получат с 400 млн. по-малко услуги от бюджета“, заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал.
Според него е необходимо да се оцени и ценностната система на обществото и посоката на държавата – дали се стремим към една работлива, просперираща европейска нация, или тръгваме към една безгрижна, мързелива нация с балкански привкус, която вечно се оплаква, че е нещастна и бедна. Като работим по-малко, по-малко ще изкарваме, заяви Велев.
Социалният министър в оставка Зорница Русинова потвърди, че с промяната работните дни наистина ще станат 249, но по думите ѝ така ще има предвидимост и сигурност, както за работниците, така и за работодателите, при планиране и управление на трудовия процес чрез установяване на еднакъв брой работни дни всяка година. Тя посочи, че не може да се съгласи, че един работен ден в годината е с такъв принос към брутния вътрешен продукт, тъй като на БВП влияят и много други фактори.
