Invest Build Media
Имоти и строителство

Учен: Магистралите у нас са мислени като вътрешни, не като връзка със света

„Когато има политическа воля, се намират средства и начини да се построи магистрала, каза в интервю за БНР Любомир Пожарлиев, изследовател, който прави докторат в Германия за автомобилното движение между Запада и Изтока през 20 век и работи по темата в България и Сърбия.

Той даде пример за 19-те виадукта на магистрала „Хемус“ от времето на тоталитаризма, които свързват София с Правец. Тази магистрала не е планирана да бъде завършена. Стигнала е до Правец и толкова, добави Пожарлиев.

Статистиката показва, че магистралите у нас се градят със скорост от 5 км на година. В Хърватия, например, се произвеждат по 100 км аутобана годишно.

Любопитно е да се погледне картата на България откъм магистрали. Те са мислени като вътрешни, не като свързване с други държави. София е свързана с Пловдив, Варна и Бургас. Нито една не води към район, който е населен с малцинства. Това е вътрешен затворен кръг, често отворен път към други държави, светове и групи, към Запада и Изтока, подчерта Пожарлиев.

От времето на социализма нямаме магистрала, която да води в чужбина, тъй като сме били заобиколени от държави, смятани за враждебни. Неналичието на инфраструктура е форма на политически контрол. Определени групи биват държани извън инфраструктурата или тя се ограничава само на местно ниво.

Булевард „България“ също е подобен пример – връзка само с резиденцията на Живков тогава, отбеляза Пожарлиев.

В съседна Югославия приоритетът пада върху магистрали и автомобилостроене. За нас приоритет е по-скоро атомната енергетика, което ни доближава до съветския модел. Подобна тенденция се забелязва и сега.

Инфраструктурата е мощен политически инструмент, подчерта Пожарлиев.

Вижте още

Навършват се 100 години от изграждането на Транссибирската железница

admin

78 млн. лв. трябват за разширяване на околовръстния път до магистрала Тракия

ivan

Ръст в немската строителна индустрия въпреки пандемията

leni

Напишете коментар